Франсоаз Долто - Женската сексуалност

Настъпването на пубертета пробужда останалия без предназначение пол и предизвиква личността на момчето да използва ендогенно пробудените си еректилни сили пак за сексуални завоевания, но този път нарочно избрани вън от семейната група и особено желани, тъй като насърчават свойството, подбуждащо мъжа да се надскача, да проявява борбеност и да поема стимулиращия еротичен риск на гениталната си функция. Причинител на желанието му е такъв обект, който, извън телесните си граници и благодарение на еректилното привличане, което изпитва към него, му дава представа за собствения му пол.

фактът, че мъжките полови органи са функционално външни, както и анатомично външни спрямо коремната кухина, връзката между еротизацията на обекта и гениталната органична възбуда, предизвиквана от него, целият този мъжки сексуален „стил“ обяснява защо именно чрез изучаването на развитието на момчето Фройд е определил като момент на гениталната организация възрастта на съдбовния конфликт между мъжките ендогенни тенденции — на агресивност и борбеност — и мъжките сексуални тенденции.

Така че най-напред бе извършено психоаналитичното изучаване на мъжката сексуалност и на аномалиите й. Бисексуалността, наблюдавана в развитието на момчетата, се среща навсякъде — в биологията, в социологията; тя бе обявена за отговорна за аномалиите във възрастта на половата зрелост в мъжкото и женското поведение на животните, а оттам и на човека. Освен това, тръгвайки от изучаването на органичните нервни възбуди, Фройд предугажда, че неврозите се дължат на химически фактори. Хормонално доказана бисексуалност бе открита и в развитието на момичетата: непенисната характеристика на женския пол, разочарованието, изпитвано от момичетата в детството при откриването на неизгодното за тях различие на половите форми, предизвикващо гордостта на привилегированото момче, са накарали Фройд да мисли, че женската сексуалност се изгражда депресивно върху основата на това разочарование, несъмнено особено живо изживявано в условията на социални борби за равенство на половете в края на XIX век.

Ролята на бащата в сексуалността, организираща се по време на едиповия комплекс, е навявала Фройд и на мисълта, че бащата като реално същество има изключително или почти изключително структуриращо значение за човешкия индивид, мъжки или женски. От друга страна настъпването на пубертета при момичетата — като че ли предизвиква още по-голямо изтласкване от вече установеното и едва преодоляно изтласкване на пенисната амбиция през третата година. Но схващането за силата на изтласкването се съчетава зле с друго едно наблюдение на Фройд, засягащо, да я наречем, „еластичната“ моралност на жените, за която той с право смята, че се дължи на не толкова солиден Свръхаз и оттам на една по-лабилна психична структура.

Освен това според тогавашните изследвания върху хистерията това аномално ексхибиционистично отреагирване на сексуалната тревожност изглежда запазена женска марка, доколкото хистерията у мъжете получава обществен излаз във вербални политически възбуди или борческо-героични постъпки с демонстративен характер, поради което остава клинично неустановена.

Целомъдрието на буржоазния свят от края на викторианската епоха — до голяма степен лицемерно налага във възпитанието на момичетата стил, по силата на който нежният пол в заможните семейства е длъжен да живее със сведени очи. Поради широко разпространеното малокръвие девойките изглеждат трогателни, а детинските глезотии трябва да ги направят прелъстителки. Впрочем това възпитание започва едва след раздялата със селските бавачки, които са много по-свободни в чувствата си и стимулиращи за либидото във възрастта на предгениталната сексуалност.

При такива обществени условия потискането, на което е подложено добре възпитаното момиче по време на едиповия комплекс, е още по-травмиращо — то попада на терен, станал нестабилен поради отсъствието на първия обект на отъждествяване (бавачката или бавачките), несъчетан с бащата. Интроекцията на този първи обект подтиква момиченцето да бъде активно, сръчно в ръцете и дръзко в приказките както в семейството си, така и сред прислугата. Но средата му в късното детство, родителите и възпитателите му, осигуряват закрила само ако напълно се отрече от първото си отъждествяване.

Към това следва да се прибавят и глупавите четива, в които не е трябвало да има и следа от сексуалност, за да се опази девствената чистота на девойчето, четива, които, заедно със закъснението на емоционалната зрелост и невежеството, нажежават вълнението от неосъществими ангелски фантазми. Така процъфтява фалшивата мистика.