Кристин Дорси - Диво сърце

Но вече бе отмъстил на баща си.

Ако я вземеше отново, това нямаше да има нищо общо с възмездието за страданията на майка му. Причината щеше да е в желанието, което изпитваше към Каролайн.

Битката в него бе кратка и изгубена още преди началото.

Ръката му проследи извивката на талията й и полегатия склон на бедрото й. Пръстите му се промъкнаха към женствеността й и откриха, че тя вече е топла и влажна. Може би сънуваше същия сън, от който той току-що се бе събудил.

Но не беше сън, когато тя повдигна крак и му освободи пътя до топлата пещера, когато простена чувствено и накара сърцето му да забие лудо.

— Боли ли те? — Все пак Улф бе стъпил здраво на земята.

— Не. — Думите й секнаха в мига, когато той пъхна пръст в нея. — Това, което правиш с мен, е…

— Какво? — Улф се обърна така, че да я вижда, без да маха ръката си.

— Прекрасно — отвърна тя. — Караш ме да се чувствам прекрасно.

Последните й думи бяха прошепнати до устните му, които се впиха в нейните. Тя разтвори уста и езикът му влезе в тихото пристанище и затанцува в същия ритъм, в който се движеше и пръстът му в нея.

Тялото й се стегна мигновено. Досега не беше срещал толкова отзивчива жена. Той вдигна глава и на меката златиста светлина се загледа в нея. Тя се носеше на вълните на екстаза. Беше доволен, че поне й доставя удоволствие. Че вижда как седефената кожа аленее, как набъбналите розови връхчета на гърдите й се протягат към него. Опита едното, после другото, докато тя се връщаше на земята.

— Мм, чудесно — прошепна тя и Улф се засмя.

Каролайн събра сили и се облегна на лакти. Той лежеше с глава върху корема й и нещо в тази гледка накара сърцето й да се свие.

— А ти? — попита го тя. Косата му погали кожата й, когато той повдигна глава да я погледне.

— Какво аз?

— На теб… — Каролайн се пресегна и погали гарвановите коси. — На теб харесва ли ти?

Усмивката му, светкавица от бели зъби, я накара да се изчерви и да благодари на полумрака в стаята. Устните му бавно се изкачиха нагоре по тялото й и оставиха след себе си диря от възбудена кожа. Накрая той легна до нея.

— Ти спираш дъха ми. Желая те толкова силно. Аз… — прекъсна думите си и се обърна на една страна. Взе ръката й и я поведе надолу по тялото си. Тя не се възпротиви, когато той постави пръстите й около коравата си мъжественост. — Копнея за теб, Агехиагуга.

Ръката й остана там, дори след като той я пусна, за да я погали.

— Какво означава Агехиагуга? Ти го каза и снощи.

— Така ли? — Улф не бе забелязал. — Лунна жена. — Зарови пръсти в къдриците й. — Косата ти е с цвят на лунни лъчи — прошепна той. Но не й каза, че вече мисли за нея като за Агехиагуга.

Каролайн го придърпа към себе си. Тежестта му бе добре дошла, както и първият тласък, и всички следващи, които нахлуваха в нея все по-дълбоко и все по-бързо. Силното му тяло се вливаше в нея, изпълваше я изцяло и караше душата й да лети. И думата „прекрасно“ вече бе неспособна да изрази чувствата й.

— Какво означават?

Двамата лежаха един до друг. Улф беше свил ръката си в лакътя и с длан подпираше главата си. Наведе брадичка и проследи с поглед пръста й, който се движеше по татуировките на гърдите му.

— Не съм предполагал, че си толкова любопитна — подразни я той, наведе се напред и положи целувка между гърдите й. Изправи се и взе ръката й в своята. — Повечето от тях не означават нищо. Просто са символи на моето племе и на семейството ми.

— Харесват ми — Каролайн плъзна пръст по една, която пресичаше ребрата му, и се изненада от това, че той изведнъж се сви. Опита пак и той реагира по същия начин. — Имаш гъдел.

— Нямам — възпротиви се той, но не спираше да се гърчи, щом го докоснеше на същото място. — Ако не престанеш веднага, ще…

— Какво ще направиш? Ох! — Движенията му бяха толкова бързи, че тя нямаше време дори да изохка. В един момент той лежеше до нея, а в следващия вече бе възседнал бедрата й. Хвана ръцете й и ги прикова високо над главата й. Извисяваше се над нея като разярен див звяр, но тя не се страхуваше. Засмя се и той отметна глава назад и се присъедини към смеха й.

— Имаш красива усмивка.

Думите му го изненадаха толкова, колкото и нея. И го накараха да осъзнае, че трябва да прекрати това. Независимо колко приятно му беше. С ловко движение се освободи от нея и се изправи.

— Време е да ставаме. Ще запаля огън.

Каролайн не можеше да откъсне поглед от него, докато той стягаше връзките на гамашите и обличаше риза. Миг след това той излезе и затвори вратата след себе си. Тя напусна постелята от кожи. Тази сутрин беше хладно, затова бързо навлече долната си риза. Сложи си корсаж и фуста. Роклята тъкмо се спускаше по тялото й, когато той се върна. Пусна цепениците пред огнището и се захвана да разпалва угасналите въглени.