Пол Дохърти - Тамплиерът

Друго освен да се оттегли в парцаливата си шатра, Елеонор не можеше да стори. Езикът й беше подут, устните — напукани. Симон й предаде слуховете за нарастващо отчаяние сред Божията армия и не спираше да настоява Елеонор да разкаже и това в хрониката си. Тя беше твърде изтощена да прави каквото и да било, освен да лежи просната на надве-натри направеното легло, закрила лице с ръка, загледана в изпоцапания покрив от козя кожа. Сто хиляди бяха тръгнали от земите на франките на запад. По-малко от двайсет хиляди бяха стигнали до тази ужасна равнина, пред мрачните, назъбени стени на Йерусалим. Елеонор се замисли за първия нещастен случай с управителя Робер — какво наистина го беше сполетяло при потока? Ами Магьосникът и федаините? Дали всички те не бяха пометени от Божия гняв, не бяха ли самите те останки, оцелели, за да изнемогват пред самите стени на Свещения град, за да бъдат разбити край стените или изклани от безчислената тълпа, която приближаваше откъм Египет?

— Важни новини — цял покрит с прах, Теодор, гонейки мухите, които налитаха като черен облак около лицето му, пристъпи в шатрата. Приклекна до леглото и й се усмихна. Елеонор отвърна на усмивката му. Теодор, с хубавото му лице и непобедимото чувство за хумор пред каквото и да било злощастие! Но и той вече се превръщаше в нов източник на страхове и мъчителни опасения за Елеонор. Тя се беше привързала силно към него и при всяка новина за размирици, засада или нападение я обземаше силна тревога. Дали Теодор нямаше да пострада или, да пази Бог, да го убият? Ами когато величествените стени на този град бъдат атакувани, дали той щеше да надживее свирепите кръвопролития? Тя често се молеше, ако Теодор трябва да умре, смъртта да отнесе и нея.

— Добри новини — рече той отново.

Елеонор се извини и стана. Теодор кимна по посока на крясъците и възгласите, които ехтяха из лагера.

— Това са добрите новини — заяви той. — Двайсет генуезки галери са влезли в разрушеното пристанище на Яфа и помолиха Божията армия за помощ. Разбира се, водачите ни с радост се отзоваха. Флотилията ще осигури достатъчно количество дървен материал, а вероятно също храна и вода. Два отряда от рицари и стрелци бяха изпратени надолу към крайбрежието, начело с Реймон Пиле. Вражеска конница ги нападнала. Пиле и хората му се измъкнали и се добрали до разрушените стени на Яфа, като покрили седлата си с щитовете и плащовете на враговете. Генуезките моряци ги посрещнали с радост. Дни наред плавали нагоре-надолу и търсели следи от Божията армия. Реймон им съобщил нашите затруднения и моряците веднага им устроили угощение с хляб, вино и печена риба. Франките и генуезците седнали заедно и празнували под открито небе насред голямата зала на замъка в Яфа, чийто покрив липсвал. Запалили огньове, свещи и фенери. Изпразвали пълните подноси, подавали си от ръка на ръка чаши с вино. Дори довели постовете от корабите, за да споделят всички угощението. — Теодор сви рамене. — Добре са празнували. Египетската флотилия далеч навътре в морето съгледала светлините на празненството, промъкнали се и затворили входа на пристанището. На разсъмване генуезците забързали към корабите си, но разбрали, че битката е безсмислена. Оставало им единствено да изоставят галерите си и да пренесат на брега голяма част от оръжията и припасите си. Та това са — кимна отново Теодор — добрите новини. Генуезците току-що дойдоха в лагера.

Отначало Елеонор изобщо не разбра какво пък им е толкова доброто на новините. Положението продължаваше да се влошава. Всеки ден с изгрева на слънцето страшен зной се стоварваше над шатрата й. Тя се събуждаше обляна в пот след неспокойно прекараната нощ. Силни ветрове се втурваха през долините и проломите, вдигаха облаци прах от падините из заобикалящата ги пустиня. Водата все така не достигаше. Мехове с негодна вода, докарана с камили, се продаваше на високи цени, а тя и останалите трудно намираха време да отдъхнат от тежката всекидневна работа. Прахта възпаляваше очите им и полепваше по гърлата им. Над лагера се носеше вонята на измрелите животни. Дойдоха новини, че изпратените високо в хълмовете стада били нападнати от турци, които освен това всячески пречели на търсенето на вода. Хората започнали отново да бягат от армията. Стигнали до река Йордан, изкъпали се в нея и там понасъбрали по някоя тръстика от бреговете като знак, че са изпълнили своето поклонничество, но пък къде ли можели да идат? Из околностите кръстосваха турците, цялото пристанище Яфа беше под тяхна власт.