Пол Дохърти - Тамплиерът

Вътре в катедралата Теодор първо им показа изображенията на Богородица, чийто сълзи не преставаха да текат, после скрижалите, донесени от Мойсей от планината Синай, бронзовите тръби на Иисус Навин, от чийто звук рухнали стените на Йерихон, и жезълът на Аарон. Пред тези реликви непрестанно се пееше „Kyrie Eleison, Christe Eleison“ 39 39 „Kyrie Eleison, Christe Eleison“ (гр.) — „Господи, помилуй, Христе, помилуй!“ — Бел.прев. . Накрая показаха на Елеонор множество изображения на лика на Спасителя. Водеха я от едната страна на олтара до другата, за да разгледа внимателно стенописите и иконите, поставени в златни и сребърни рамки и украсени със скъпоценни камъни.

— Гледай, Елеонор — шепнеше Юг, — виж как всички са еднакви или с незначителни разлики.

Лицето на Спасителя беше изобразявано по различен начин, но всичките Му изображения си приличаха. Издължен образ, с невероятно изразителни очи, фин нос, плътни устни и упорита брадичка. Имаше мустаци и брада, както и червеникавокестенява дълга коса, сплетена от всяка страна, така както някои евреи продължаваха да я носят. След като ги разгледаха, те напуснаха осветения участък около катедралата и прекосиха Площада на императора. Там поспряха, за да се възхитят на дванайсетте бронзови фигури, чието движение показваше посоката на вятъра. После Теодор ги поведе надолу през лабиринт от улици към пристанището — същинско Вавилонско стълпотворение, където пискливи гласове се провикваха на всевъзможни езици. Гръцкият наемник влезе устремено в мизерна стая над стълбището в някаква кръчма, поръча вино, хляб и рибно ястие с много подправки, което сам внимателно насипа в купи.

По всичко личеше, че Юг и Годфроа вече имаха Теодор за напълно доверен човек. Елеонор се радваше на това. Теодор имаше разбирания, сходни с техните, а възхищението й към този ведър, изпълнен едновременно с решимост и търпение мъж беше нараснало в последните няколко седмици. Той й се усмихна и й смигна, докато Годфроа произнасяше благодарствена молитва. Известно време се хранеха мълчаливо, после Юг избърса чинията си с парче хляб, изяде и него, и както си седеше, впери поглед в сестра си.

— Щеше да ми разкриеш голямата тайна, нали? — настоя тя. — Все някога щеше да го направиш, така ли е?

— Трябваше да сме напълно сигурни. Теодор, също както и брат Норбер и Алберик е пътувал до Йерусалим. Слуховете са стигнали и до него.

— Какви слухове, Юг?

— Отправили сме се към Йерусалим — започна Годфроа, — за да освободим Божи гроб от сарацините 40 40 През Средновековието прието в Западна Европа (срещано и в български текстове от същото време) и по-късно излязло от употреба название на арабите и други мюсюлмански народи, населявали Арабския халифат. — Бел.прев. , които са завладели светите места…

— Годфроа — усмихна се Елеонор, — знам накъде сме се запътили и защо.

— Настина ли? — попита Юг. — Елеонор, колкото наброяват кръстоносците, толкова и причини има да станеш кръстоносец. Боемунд от Таранто иска да завоюва свое княжество. В Италия, Сицилия или Гърция намеренията му претърпяха провал. Същото важи и за останалите ни военачалници. Робер Нормански си има херцогство, но скучае и затова предпочита вълненията на странстванията пред управлението на владенията си. Същото се отнася до нас. Нима би предпочела да си седиш в Компиен и да чакаш някой рицар да ти поиска ръката, докато ние си пилеехме времето по турнири, нападахме съседите си и чакахме граф Реймон да ни повика за нови сражения в Иберия, или пък кралят да ни призове в защита на границата ни с Фландрия?

— Елеонор — добави Теодор, — ти най-добре от всички трябва да разбереш, че освобождението на Йерусалим и отвоюването на Божи гроб е въжделение толкова свято, колкото и желанието на който и да е мъж или жена да изостави светския живот и да се посвети в служба на Бог като стане монах или монахиня. Да си отвоюва място на небето — усмихна се той — е идеал, достоен за всеки рицар.

— Но има и друго, нали?

— Винаги има, сестро.

— Клетва ли си положил? — попита Елеонор.

— Аз съм един от вас — отвърна Теодор — по същата причина, по която и ти си една от нас, но има и друго. Син съм на нормански рицар, а майка ми е гъркиня, починала скоро след моето раждане. Баща ми се ожени повторно. С думи и с документи той много ясно определи за свой наследник потомъка си от своята норманска съпруга — той се навъси. — Затова заскитах из пътищата. Повярвай ми, adelfa — той използва гръцката дума за „сестра“, — прекрасно е да скиташ, да си свободен, да видиш чудесата на Константинопол, да посетиш руините на Атина и да стоиш в нефа на „Сан Марко“ във Венеция или във величествените катедрали в Рим. Но има и друго — Теодор разпери ръце. — С вас имаме много общи неща. И аз като вас започнах да търся доказателства, които да подкрепят вярата ми, нещо истинско…