Пол Дохърти - Тамплиерът

След цяла вечност стигнаха Шкодра. Граф Реймон направи опит да се споразумее с владетеля на склавите, но враждебните им действия не спряха, докато не прекосиха границата с империята и не навлязоха в земите на Алексий Комнин, някъде в околностите на Драч. Всички до един въздъхнаха с облекчение, особено когато императорът изпроводи писма за мир и им предложи запаси с храна, както и новини за останалите франкски предводители, които бързо наближаваха Константинопол. Съгледвачите на императора ги наобиколиха: кумани с подплатените ризници, заедно с тюрки, бугри 30 30 Разпространено име на българите през Средновековието, използвано от жителите на много западноевропейски страни. Има презрителен оттенък. — Бел.прев. , печенеги и други орди от наемници. Бедните братя от Храма решиха, че вече са в безопасност. Юг и Годфроа с облекчение свалиха плетените ризници и тежките шлемове. Норбер и Алберик отслужиха благодарствена литургия на олтар, издигнат върху грамадна каруца с две колела. Пиер Бартелеми обяви, че му се явил свети Йоан, който също като в Апокалипсиса ридаел при мисълта за страданията, изтърпени от Бедните братя от Храма и останалите в Склавония. Успокоението не трая дълго. Наемниците на императора започнаха да грабят и тормозят армията на граф Реймон. При кървави стълкновения бяха убити двама от провансалските водачи, заедно с рицари, жени и деца. Дори епископ Адемар дьо Льо Пюи получи удар по главата и се наложи да бъде съпроводен със стража до Тесалоника.

При пристигането на армията му в град Руса на граф Реймон не беше останала и капка търпение. Жителите на града не можеха или не желаеха да търгуват с тях. Настъпиха размирици и кръстоносците разграбиха пазари и продавници. Между жителите на града и хората на граф Реймон се разгоряха ожесточени сблъсъци. Появиха се и гръцки отряди: въоръжени конници с овални щитове и подкрепления от наемници, конни стрелци и най-страховитите измежду тях — катафрактите 31 31 Катафракти — форма на тежка конница, първоначално ударна част на партянската и персийската войска. Катафрактът е солидно въоръжен и защитен с висок островръх шлем, дълго копие, дълъг меч, като с броня са защитени не само катафрактът, но и неговият кон. — Бел.прев. , тежката кавалерия от бронирани рицари, от които, както сподели Юг с Елеонор, граф Реймон се боял много. Накрая постигнаха споразумение за ненападение. Гръцки пратеници дойдоха с молба граф Реймон да ги придружи до Константинопол, за да се срещне с императора, който вече се бил срещнал с останалите франкски водачи на похода. Графът прие поканата и отпътува набързо, като остави осемнайсет хилядната тълпа под командването на виконт дьо Беарн и граф дьо Оранж — двамина, които по мнението на Годфроа надали знаеха къде е север и къде юг, а бяха оставени да се разпореждат начело на цяла армия.

От заминаването на графа имаше вече три дни. Армията едва-едва напредваше. Бяха близо до град Родосто и все така държани под наблюдение от имперските отряди. Имаше нови стълкновения, както и нови грабежи от страна на кръстоносците въпреки изричните заповеди. Не всички кръстоносни отряди се подчиняваха на строга дисциплина, както Бедните братя. Най-безконтролни бяха шайка негодяи от Монпелие, наречени „Отрядът на просителите“, предвождани от Жан Вълка. За него се носеха слухове, че градските управници на Монпелие го били наели да чисти градския ров и каналите. Така и правел, но не спрял до там, ами станал голям майстор в примамването на гъски и патици по същите тези ровове и канали. Нямал равен в отмъкването на домашните птици на тамошните стопани. После се хвалел, че бил ненадминат ловец на птици и продавал прясно птиче месо на всички подред. Когато чул за призива от Клермон, Жан изведнъж разбрал какви безкрайни възможности за плячка се откриват. Използвал цялото си имущество и съмнителната си слава, за да събере дружина, по-голямата част от която била от представители на градската измет. Дружината на Просителите изобилстваше от чудаци, измамници, шутове, скитници и въжеиграчи. Тези хора си въобразяваха, че Йерусалим е на един хвърлей от тях или току зад хълма. Изнурителното пътуване по Виа Егнация ги беше изтощило и озлобило. Сам отец Алберик беше казал, че единственото, което Просителите знаят от Светото писание, са думите: „Не се грижете за утрешния ден или какво ще ядем, пием или какво ще облечем.“ 32 32 Матей 6:31–34 — Бел.прев. Жан и неговият отряд от негодяи искрено вярваха, че Господ ще се погрижи за тях. Ако ли пък не, те на драго сърце помагаха на Небесния си Отец в грижата му към тях.