Пол Дохърти - Тамплиерът

— Да не говорим само за сеньорите — продължи обясненията си Белтран след кратко мълчание. — Хората от народния поход с водачи Пиер Пустинника и неговият сподвижник Готие, владетел на Боаси Санз-Авоар, наричан Готие Голтака или още Готие Безимотни 23 23 За Готие Голтака, известен и като Валтер Голтака или Безимотни, се предполага, че получава погрешно своето прозвище. Според някои източници Готие е бил сеньор на Боаси-санз-Авоар на френски Boissy-sans-Avoir в Ил дьо Франс, където втората част от името на владението съвпада с израза „sans avoir“, означаващ „нямам нищо“. — Бел.прев. , вече са се сблъскали с турците, макар последиците да са били отчайващи за поклонниците. Съобщението на Пиер е пестеливо откъм слова — припряно рече Белтран. — Трябва да тръгнем на път към Божи гроб, да освободим Светите места и сами да ги владеем. Земя като тази в Йерусалим, където текат мед и мляко, е дар от Бог на децата на Израил. Сега ние сме нейни наследници, трябва да я отвоюваме от враговете ни. Трябва да завладеем съкровищата им и да се завърнем у дома като победители или да спечелим вечна слава, благословени и пречистени от собствената си кръв…

Белтран замълча. Хората започнаха на висок глас да задават въпроси за Пиер. Белтран им каза малкото, което се знаеше за отшелника. Пиер май бил роден някъде около Амиен. Бил бедняк, на гърба си носел само сиво вълнено расо с качулка, която прикривала лицето му. Яздел босоног мулето си и проповядвал на хората да станат кръстоносци. Лицето на отшелника било мургаво, съвсем почерняло от слънцето. В уста слагал само по малко риба, хляб и понякога вино. Според разказа на Белтран отшелникът бил пламенен проповедник, с дар слово, сякаш вдъхновен от самия Свети Дух, и макар облечен в дрипи, бил толкова блестящ оратор, че съумявал да накара и най-красивите и най-високопоставените измежду жените с благородно потекло да поставят скъпоценностите си в нозете му. Те дори отрязвали снопче от гривата на магарето му и я пазели като свята реликва, водата, с която се миел, считали за целебен еликсир. Белтран замълча, за да отпие шумно от чашата си с вино. Елеонор се зачуди, дали пък техният вестител не се присмиваше прикрито на този обикновен проповедник, успял да подтикне толкова много хора да станат кръстоносци 24 24 След призива на Урбан II преди кръстоносния поход, станал известен като Първи кръстоносен поход, към Йерусалим се отправили спонтанно и неорганизирано тълпи поклонници в движение, наречено Народен поход. Начело застанал Пиер Отшелника. — Бел.прев. . Тя отправи поглед към Юг, който стоеше, скръстил ръце, забил поглед в дървените дъски на каруцата.

Белтран продължи. Носели се слухове, че Пиер е ходил на Божи гроб, за да види със собствените си очи жестокостта на враговете им. В Йерусалим имал видение, в което му се явил сам Господ Иисус Христос и му рекъл: „Ще получиш писмо от небето, подпечатано с кръст.“ Пиер твърдял, че получил такова небесно писмо с поръката да обходи кралствата на франките и да приобщи всички към делото на кръста — не само сеньорите, но и онези, отхвърлените и безимотните. Белтран разказваше как уличници с червени перуки, сводници, отрупани със скъпоценности, мъжеложци, измамници, сакати, скитници, прелюбодейци, душегубци, развратници, клетвопрестъпници и разбойници изпълзели от усойните бедняшки части на градовете, за да се влеят в армията от селяни, работници, рицари от Пикардия, дървари от Швабия и войници от Кьолн. За пореден път Белтран замълча, отпи от виното и с наслада примлясна с устни. Стомахът на Елеонор чак се присви. Белтран носеше душа на безсрамник. Подиграваше се на бедните кръстоносци, без да му трепне окото и тя подозираше, че разказваната от него история ще завърши не с думи за триумф, а с опустошителна вест. Белтран обаче вече беше омаял с приказките си своите слушатели и те се присламчваха все по-близо. Вестителят описа как народният поход от почти шестнайсет хиляди души помел Германия и се превърнал в напаст за евреите. От тези нещастници кръстоносците измъквали пари, а после ги блъскали на тълпи да слушат литургии на нескопосан латински и да пеят по-известните химни. След тези събития предвожданата от Пиер тълпа напуснала Германия и тръгнала по поречието на Дунав през Унгария, където облечените в овчи кожи съгледвачи на унгарския крал възседнали пъргавите си, дребни кончета зорко ги дебнели отдалече. Унгарците, заяви Белтран, имали достатъчно ум в главите си и затова били непрекъснато нащрек. Кралят им, Коломан, проявявал предпазливост към безкрайните върволици от каруци и коне и цялата неуправляема сган, която се точела през кралството му подир безброй кръстове и парцаливи, блещукащи знамена.