Пол Дохърти - Маската на Ра

— Продължавайте! — настоя рязко водачът. — Той ги разбута и тръгна с леки стъпки по тъмните коридори; след малко зави зад ъгъла и едва не събори млад офицер със сънливи очи. Убиецът измъкна ножа си и го заби в незащитения стомах на мъжа; офицерът се строполи. Главатарят на амеметите извади къса бойна тояга изпод наметалото си и размаза главата му, пръсвайки мозъка по земята. После продължи напред, но след като не откри други пазачи, се върна при входа и извика: — Доведете вещицата!

Не след дълго старицата се приближи, стиснала малка четчица и гърнето с човешкото багрило. С вещи движения започна да нанася по входа и стените магически думи — проклятия към фараона. Водачът на убийците я наблюдаваше заинтригуван. Удиви го майсторството на незрящата жена, която сипеше проклятията си с неподозирана жар, призовавайки всички сили на злото.

Докато я чакаше да привърши работата си, се запита докъде ли ще доведе всичко това. Често го наемаха с групата му за разни престъпни задачи, но какъв бе смисълът да му плащат толкова пари само за да оскверни бъдещия гроб на фараона? Пък и кой ли мразеше избраника на боговете толкова, че да даде подобен израз на злобата си? Водачът амемет не знаеше нищо за личността, която бе наела него и вещицата. Съобщението покана бе пристигнало по познатия път и той бе отговорил според приетия обичай. Оставаше само да изпълни задачата и да прибере парите.

Вещицата привърши работата си и приклекна под току-що изписаните странни означения. Започна да се моли на чужд език с вдигнати нагоре ръце. Предводителят на амеметите си припомни слуховете, които бе дочул от своите хора — че магьосницата не е египтянка, а е дошла от крайбрежието на Финикия с цялата си сила и със страшните си амулети. Молитвата й приключи. Тя залитна, докато ставаше.

— С нас е свършено — пошепна тя.

— Майко, вярно е, но само за някои! — водачът на амеметите пристъпи зад нея, хвана я за косата, дръпна главата й назад и преряза гърлото й.

Тутмос II — любимец на Амон Ра и въплъщение на Хор, господар на Черната земя и цар на Горен и Долен Египет — се облегна в инкрустирания си със злато трон и се загледа от откритата каюта на големия си царски кораб. После затвори очи и се усмихна. Връща се у дома! Остава само да минат завоя на реката и пред погледа му ще се открие Тива в цялото й величие. На източния бряг ще зърне белосаните къщи, храмове и дворци на града, а на западния — надупчените като пчелни пити хълмове на Некропола. Тутмос протегна обутите си в позлатени сандали крака. Корабът се наклони леко при смяната на курса; носът с формата на пищящ сокол продължи да пори повърхността на реката, а голямото, изтеглено в широчина платно все още бе издуто, но след малко започна да се отпуска. Отекнаха викове. Платното бе свалено, но корабът отново набра скорост благодарение на съблечените до кръста гребци, които ритмично изопваха тела над веслата под виковете на кормчиите. Главният рулеви подхвана песен в прослава на фараона:

Химнът бе поет от войниците на носа, които следяха оттам да не би корабът да попадне в някоя коварна плитчина. Греблата се вдигаха и потапяха, а разплисканата вода проблясваше ослепително на слънцето.

Лицето на Тутмос остана все така безизразно под бойната корона, оцветена в синьо. Първенците и приближените на фараона бяха тръгнали по-рано за Тива, за да подготвят столицата за пристигането му. Везирът Рахимере 5 5 В египтологията е известен като Рехмара — везир на Тутмос III. — Бел.прев. , царският обвинител Сетос, главнокомандващият Омендап и главният писар Байлет бяха избързали напред; тук бе само началникът на гвардията на фараона Менелото, който сега седеше сред офицерите си.

Денят обещаваше да бъде горещ. Слънцето вече прежуряше, независимо от опънатото като навес платно с втъкани сребърни нишки. Тутмос слушаше химна, в който се изреждаха славните му дела, но душата му оставаше глуха за възвеличаващите го думи — какъв смисъл имаше от тях? За какво бе всичко? Нали бе посетил пирамидата на Хеопс в Сакара, нали бе прочел тайните на свещената стела 6 6 Плоча или колона с писмен текст за някакво събитие. Ползвали са я и като надгробен паметник. — Бел.прев. !