Пол Дохърти - Имперски убийства

— За лодкаря!

Сикарият отвори капаците на прозореца и се измъкна в падащата нощ.

Когато се здрачи и запалиха светилниците, „Магариците“ се изпълни с хора, прииждащи направо от игрите. Муран, разбира се, бе героят на деня. Той седеше като Цезар в най-хубавото кресло, с лавров венец около челото и гирлянда бели цветя на врата. Януария го бе посрещнала с радостни писъци и възклицания. Полибий отвори бъчвата с най-доброто си фалернско вино, както сам обяви и приветства Муран като героя на игрите. Всички обсъждаха майсторството му, а Попея търчеше нагоре-надолу да поднася риба, задушена змиорка и други деликатеси от кухнята.

Във всеобщата възбуда някой младеж скачаше на крака и се опитваше да покаже как бяха разменяли удари гладиаторите. Прегърнал през рамо Фаустина, Граний вземаше дейно участие в гощавката и хвалебствените пеани 59 59 Пеан — в древна Гърция тържествена войнствена, хвалебна или победна песен. По-късно този жанр се пренася и в Рим. — Бел.прев. . Пристигна и Парис с напомадена и накъдрена коса. Беше облечен в туника от скъпа розова коприна, която предизвика възторжените охкания на дамите. Лицето му беше гримирано, дори ноктите му бяха боядисани в тон с цвета на възхитителната туника. Той ловко се промъкна през пируващите до Клавдия.

— Victor eternus 60 60 Вечният победител (лат.) — Бел.прев. — прошепна той. — Защо всички момичета харесват гладиатори, Клавдия?

В гласа му нямаше злоба, светлите му очи палаво блестяха. Клавдия погледна към Муран, който седеше срещу нея. От време на време той улавяше погледа й и печално му отвръщаше. Не бе споменавал инцидента под амфитеатъра, въпреки че от изражението на Полибий тя бе отгатнала, че чичо й вече знае и е силно разтревожен.

Единственият облак над празненството беше пристигането на вигилите. Те нахълтаха с викове, че търсят Полибий, а после го изведоха навън. Клавдия се извини и също излезе. Облечени в кожени брони и полички, с колани с мечове около кръста, те бяха избутали чичо й надолу по тясната уличка и го бяха заобиколили. Командирът им, дребен набит мъж с оредяваща коса и грозно сбръчкано лице, тъкмо бе вдигнал пред лицето му ръката си с разперени пръсти.

— Пет дни, Полибий! Имаш пет дни да предадеш среброто на Арий. Нас не ни е грижа за убиеца!

— Ами ако не мога? — попита в отговор Полибий.

— Ще затворим кръчмата ти, докато не платиш висока глоба!

Полибий пристъпи напред:

— Значи, осъден съм, каквото и да сторя? Единственото, което искаш, са парите, нали така? Парите на Арий и моите. Каквото и да стане, все нещичко от тях ще залепне за дебелите ти, мръсни пръсти!

— Какво става тук? — намеси се Клавдия.

Стражът се обърна, огледа я и се изсмя:

— Върви и си избърши задника! Или аз ще го направя!

Полибий се хвърли към него, но стражът го отблъсна.

— Остави племенницата ми!

— Племенница, така ли? Племенница или изгора? — изсмя се на собствената си шега нахалникът. — Можеш да платиш или в брой, или в стока.

— А аз мога да ида в двореца! — тихо изрече Клавдия.

— Веднага ли?

Стражът рязко се обърна и доближи лице до нейното, дъхът му миришеше на спарен лук.

— И какво ще направиш тогава, малката? Ще доведеш някой легион ли?

— Не, няма! — спокойно отвърна Клавдия. — Ще помоля да ме приеме божествената Августа или нейният секретар, жрецът Анастасий.

Очите на офицера смутено блеснаха. Каква беше тази кръчмарска прислужница? Откъде знаеше името на личния секретар на императрицата? Обезпокоеният му поглед се стрелна зад гърба на Клавдия. Тя се обърна — Океан и Муран стояха в началото на уличката.

— Струва ми се, че трябва да си вървите! — предложи Клавдия.

Началникът на вигилите отстъпи назад.

— Ще си вървим. — Той вдигна ръка, очите му не изпускаха Клавдия. — Но след пет дни ще се върнем! — После щракна с пръсти: — Хайде, момчета!

Стражите си тръгнаха. С кръстосани на гърдите ръце Полибий се облегна на една стена.

— Всичко наред ли е, господарю? — обади се Океан.

— Да, да! — раздразнено отвърна Полибий. — Връщай се в кръчмата и наглеждай клиентите. Клавдия, ела тук!

Полибий се настани по-удобно на една тясна издатина в основата на стената.

— Какво е станало днес в Колизея?

— Някаква глупава шега! — отговори Клавдия. — Стори ми се, че видях мъжа с пурпурния бокал на китката. Сглупих, слязох долу, една клетка не беше заключена. Знаеш останалото.