— В беда ли съм? — попита Клавдия. — Нещо лошо ли съм сторила?
Преведе думите си в жестове. По лицето на Анастасий не трепна и мускулче.
— Мислех, че Фортуната ни е напуснала. Мълвата твърдеше, че е била прехвърлена на друга служба. В кухните на божествената Августа. — Клавдия се покашля. — Защо съм тук? — продължи тя.
Бел.прев.]
Спусна надолу обутия си в сандал крак, сякаш се канеше да си тръгне. Анастасий започна да жестикулира с ръце.
— Стражите отвън имат заповед да убият всеки, който напусне, преди божествената Августа да дойде — обясни той.
Клавдия бързо вдигна крака си.
— Императрицата! — зяпна тя.
Анастасий кимна.
— И какво иска тя от мен?
Дори тук, на това зловещо място, Клавдия не забравяше правилата. Нищо не бива да се казва, нито дори да се намеква без разрешението на божествената Августа.
— Аз… аз бях вярна… — заекна тя.
Анастасий направи бързо движение с ръка: „Млъкни, глупачко! Няма от какво да се страхуваш!“.
Клавдия се усмихна с облекчение и се намести удобно на стола. Обърна се наляво. Увисналото на куката говедо изглеждаше заклано преди малко; тлъстината беше бяла и жълтееше по краищата, месото с изпъкнали вени бе непокътнато и слабо лъщеше. Разбира се, в императорския дворец нищо не липсваше. Константин беше влязъл тържествено в Рим и всички се втурнаха да доказват верността си. Хората изпращаха подаръци и засвидетелстваха лоялността си към победоносния военачалник, чиито легиони маршируваха с кръстове, прикрепени към отличителните им знаци. Из целия град се носеше разказът как преди голямата си победа на Милвийския мост Константин имал видение на християнския знак с думите „In hoc signo vinces — с този знак ще победиш“. Хората се питаха дали това е истина. Имаше ли видения божественият Константин? Или това се дължеше на въздействието на многото изпито вино? Или пък е бил един от епилептичните му припадъци? А може би влиянието на неговата божествена майка, императрица Елена? Тя може и да беше дъщеря на кръчмар, но сега бе майка на император на Западната империя с тайни симпатии към християнската вяра. Симпатии или политика, запита се Клавдия. Поставената извън закона религия се беше превърнала в могъща сила в града: зад нея стояха сенатори, банкери, военачалници, търговци, да не говорим за огромната тълпа обикновени граждани и роби, открито подкрепящи култа от катакомбите. Храмовете на Юпитер и Венера можеше и да прокламират още величието им, но новият ред беше редът на Христос и неговите последователи. Сега беше модерно да се покръстиш и победоносният пълководец, да не говорим за майка му, не можеше да пренебрегне модата.
Клавдия чу отварянето на вратата, тихия шепот, затварянето на вратата и щракването на резето, а после по плочите на пода се разнесе шляпане на сандали. Анастасий докосна устните си с пръсти, сякаш се досети, че е забравил нещо; промъкна се в мрака и се върна с походен стол, просто, грубо изделие с поставени на кръст крачета и тапицирани със зебло седалище и облегалка. Жената, която се появи след него в кръга на светлината седна, облегна се и кръстоса крака. Косата й беше грижливо сресана на леки вълни, които се спускаха на букли по двете страни. Те бяха почти напълно скрити от шала от пурпурна коприна, който падаше върху раменете й и покриваше горната част на бялата роба, бродирана по краищата с по-светъл пурпур. Не носеше никакви скъпоценности, с изключение на пръстен на малкия пръст на лявата ръка. Сандалите бяха скъпи, от испанска кожа, връзките и връхчетата им блестяха от злато. Лицето й беше продълговато, с високи скули, със старателно избръснати вежди и къс чип нос над устни, които — Клавдия бе забелязала — можеха да се свият в тънка безкръвна линия или да се разтегнат, плътни и чувствени. Очите бяха толкова тъмни, че всяка друга жена с такъв поглед би изглеждала като препила с фалернско вино. Но тези присвяткваха, сякаш притежателката им се наслаждаваше на някаква тайна шега. Но когато тази жена заговореше, усмихнатите бръчици край устните й можеха бързо да изчезнат. Клавдия добре знаеше разликата. Тя познаваше божествената Августа. Елена беше жена, която с голямо очарование играеше ролята си. Можеше да покаже интерес към всичко, което й се говореше, но това бе маска. Сърцето й беше кораво, волята й — безжалостна.
Божествената Августа изгледа Клавдия от главата до петите.
— Е, мишлето ми! Какво неочаквано удоволствие! — Тя се приведе напред и отпусна ръце на бедрата си. — Не е ли вълнуващо? Не е ли драматично? Защо, мислиш, се срещам с теб тук?
Читать дальше