Петър Добрев - Сага за древните българи (Прародина и странствания)

Много са старите български думи в нашия език, но за да разберем кои са точно те, трябва да отидем в далечната българска прародина — легендарната Балхара. Там хората и до днес казват на къщата — къшт и къжда, а на кучето — кучи и дори цветята пред техните къщи се наричат КОКА и КОКИЧА, защото на техния език кока значи цвете, а кокиче — малко цветенце.

Древните българи са донесли в нашия език множество красиви думи, които лесно може да открием, ако отидем в тяхната най-стара земя — Балхара, откъдето са тръгнали повечето от техните думи по света.

Но и славяните, които са се заселили в нашите земи, са били твърде интересен народ. Те са говорили на специфичен говор, подобен най-вече на днешния полски език, в който на думата „дъб“ се казва „домб“, на думата „зъб“ — зомб, а на ръката — ренка. Приликата на езика, на който са говорили българските славяни, с полския език показва, че те са били по-близки до групата на източните славяни, наречени анти, отколкото до сърбите и хърватите. Ето защо в това, че българите и славяните са създали един общ народ, няма нищо необяснимо. Старите побратими на българите — антите — са заели тук заедно с тях тези земи, защото двата народа са били тясно свързани един с друг още от IV–V век, когато са живеели в Старата Велика България.

Когато Кирил и Методий създали писменост за славяните, те написали своите църковни книги на езика, на който говорели славяните в българските земи. Така езикът на българските славяни се превърнал в общ език на цялото славянство, а българските духовници от времето на цар Симеон станали просветители на всички славянски народи. И до днес в нашия български език са запазени множество особени думи, които се срещат само в старите църковни книги и не са познати на другите славянски народи.

Ето защо почти всичко в нашия днешен език е древно и интересно — древни са старите български думи и имена, които са дошли тук чак от далечната Балхара и от кавказките долини, но древни и забележителни са и нашите славянски думи, защото в никой друг език не може да се открият толкова много старинни и звучни славянски понятия като в нашия. Когато един народ се е образувал от два стари народа, той става по-богат, защото в неговия език се събират думите и на двата стари народа.

Затова нашият български език днес е един от най-богатите езици на света. В него са запазени множество думи от езика на древните българи и хиляди славянски думи, които са се съединили с тях в неразривна сплав.

В науката дълго време се забелязваха само славянските думи в нашия език, които наистина са твърде много. Мислеше се също, че древните българи са били изостанал тюркски народ, който с нищо не е повлиял при нашето формиране. Но напоследък, когато беше открита древната българска земя Балхара, стана ясно, че древните българи не са били тюркски народ и че от тях сме наследили множество особени източни думи, с които и днес наричаме своите най-близки хора, къщите, в които живеем, цветята в нашите градини, нашите стари български облекла и музикални инструменти.

Дори самото наше име българи е една чудна и необикновена дума. Защото само нашият народ и още два други — потомците на бактрийците край Балх и келтите на Британските острови — могат да изговорят думата българи. Затова турците и татарите го обръщат на булгар, французите — на бюлгар и дори нашите стари побратими — славяните не могат да го произнесат, а го преобръщат на балгари, булхари и бугари.

Чрез това име, което никой освен нас не може да изрече, историята иска да ни каже, че ние — българите — сме народ с особен корен и трябва винаги да помним това. Зад нашия гръб стоят четири велики държави и безброй славни победи на нашите български деди и ако ние възкресим нашия златен български закон, който е карал крадеца и лъжеца да треперят, а юнака да лети, ще пожънем още много победи.

Ако в началото на българската азбука стоят великите букви АБ, то в началото на българската история стои друго велико АБ — Аспаруховите българи, а преди това и Авитохоловите българи. Но към първото АБ ние се отнасяме с висока почит и уважение, докато второто знаменито АБ е останало в сянка, въпреки че от идването на древните българи започва едно ярко българско начало на Балканите и в Европа.

Нашите древни предци са си давали сметка за това историческо начало. И затова по някаква неслучайна случайност техният най-стар летопис е създаден точно в годината, когато са се навършвали шест кръгли века от създаването на Авитохолова България — 165 година. Всеки, който се зарови в Именника на българските канове, ще открие тази проста истина. Но въпреки, че древните българи са изпитвали огромно уважение към държавата, създадена от легендарния Авитохол, тази особеност оставаше незабелязана, може би, защото темата за древните българи в течение на много десетилетия беше едновременно голямо бяло петно и своеобразна запретна зона, над която тегнеше тежката сянка на политиката.