Александър Дюма - Кралица Марго

— Хората от този отред носят като метр Ла Юриер, като вас и като мен кръст на шапките си.

— Е и?

— И те съставляват отреда на швейцарците от малките кантони под командата на Токно. Нали-знаете, че господата от малките кантони са съюзници на краля.

— Аха! — възкликна Коконас.

— А сега погледнете този взвод конници, който минава по кея. Познавате ли предводителя им?

— Откъде да го познавам? — запита Коконас разтреперан. — Та аз съм в Париж едва от тази вечер.

— Е, добре, това е човекът, с когото имате среща в полунощ в Лувъра. Вижте, той ще ви чака там.

— Херцог дьо Гиз ли?

— Лично той. С него са Марсел, бившият прево на търговците, и Шорон, настоящият прево. Тези двамата трябва да вдигнат на крак градските отреди. Ето, погледнете, капитанът на кварталната стража излиза на улицата. Наблюдавайте внимателно какво ще направи.

— Той чука на всяка врата. Но какво има на вратите, на които чука?

— Бял кръст, млади човече, кръст, подобен на този, който ние имаме на шапките си. Едно време предоставяха на господа грижата да различава вярващите. Днес сме много по-цивилизовани. Спестяваме му тази грижа.

— Но всяка къща, на която тропа, се отваря и оттам излизат въоръжени буржоа.

— Той ще почука и на нашата и ние на свой ред също ще излезем.

— И целият този народ е на крак, за да убият един-единствен стар хугенот! — възкликна Коконас. — Дявол да го вземе, това е срамно! Това е работа за убийци, а не за воини!

— Млади човече — каза Морвел, — ако старците не ви са по сърце, можете да си изберете млади. Ще има за всички вкусове. Ако презирате камите, можете да си послужите с шпага, тъй като хугенотите не са, от тези, дето ще се оставят да ги заколят, без да се защищават. И вие много добре го знаете, че стари или млади, хугенотите не се предават лесно.

— Как, всичките ли ще ги избием? — провикна се Коконас.

— Всичките.

— По заповед на краля?

— По заповед на краля и на херцог дьо Гиз.

— И кога ще стане това?

— Когато чуете камбаната на Сен-Жермен л’Оксероа.

— Аха, значи, затова този любезен германец, човекът на херцог дьо Гиз… как се казваше той?

— Господин дьо Бем?

— Точно той. Значи, затова господин дьо Бем ми каза да изтичам веднага още при първия сигнал за тревога?

— Нима се срещнахте вече с господин дьо Бем?

— Да, видях го и говорих е него.

— Къде?

— В Лувъра. Той ме въведе вътре и ми даде паролата, както и…

— Погледнете!

— Дявол да го вземе, това е самият той!

— Искате ли да му кажете нещо?

— Бога ми, не би било лошо.

Морвел отвори тихо прозореца. Бем действително минаваше с двадесетина души.

— Гиз и Лотарингия — каза Морвел.

Бем се обърна и разбирайки, че викат него, се приближи.

— Аха, тофа сте фие, господин дьо Морфел!

— Да, аз съм. Кого търсите вие?

— Търся странноприемница „А ла Бел-Етоал“, за да уфедомя един господин Гогонас.

— Ето ме, господин дьо Бем — обади се младият човек.

— А, топре, топре… Фие сте котов.

— Да, какво трябва да правя?

— Тофа, което фи каже господин Морфел. Да се покашете топър гатолик.

— Чухте ли? — запита Морвел.

— Да — отговори Коконас. — Но къде отивате вие, господин дьо Бем?

— Аз ли?… — запита господин дьо Бем, смеейки се.

— Да, вие.

— Аз ще отида да каша една тумишка на адмирала.

— Кажете му и две, ако трябва — намеси се Морвел! — И този път, ако се надигне след първата, дано не стане при втората.

— Пъдете спогоен, господин дьо Морфел, пъдете спогоен. И подкофете топре този млад човек.

— Да, да, не се безпокойте. Коконас са хитри копои, а добрите кучета добре ловуват.

— Дофиждане.

— Вървете.

— А фие?

— Започнете лова, а ние, както става в такива случаи, ще дойдем за изкормването.

Дьо Бем се отдалечи и Морвел затвори прозореца.

— Чухте ли, млади човече? — запита Морвел. — Ако имате някой личен враг, дори и да не е съвсем хугенот, сложете го в списъка и той ще мине с другите.

Коконас, по-замаян от когато и да било от всичко, което виждаше и чуваше, гледаше ту съдържателя, който заемаше войнствени пози, ту Морвел, който спокойно измъкна от джоба си един лист.

— Ето моя списък — каза той. — Триста души. Ако всеки добър католик извърши тази нощ една десета от работата, която ще свърша аз, утре няма да има нито един еретик в кралството.

— Шт! — каза Ла Юриер.

— Какво има? — запитаха едновременно Коконас и Морвел.

Чуха първия удар на камбаната от Сен-Жермен л’Оксероа.

— Сигналът! — извика Морвел. — Значи, са избързали. Бяха ми казали, че ще започне в полунощ. Толкова по-добре. Когато е за славата на господа и краля, по-добре часовници, които избързват, отколкото които изостават.