Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

— Но няма да ти е лесно да убедиш тези хора — каза Лео. — Те ще останат верни на Кен-Ди. Няма някой, който да е недоволен от Пърки Пат. Защо трябва да се отказват…

— Ще ти кажа — прекъсна го Елдрич. — Колкото и да е чудесно да са Пърки Пат или Уолт за кратко, в края на краищата те се връщат в своите землянки. Представяш ли си какво изпитват в този момент, Лео? Пробвай го някой път. Събуди се в землянка на Ганимед след като двайсет-трийсет минути си бил на свобода. Никога няма да забравиш какво е усещането.

— Хм…

— Има и още нещо — и ти много добре знаеш какво е то. Когато малкият период на бягство свърши и колонистът се върне… Той не е в състояние да възобнови нормалния, всекидневен начин на живот. Той е деморализиран. Но ако вместо Кен-Ди дъвче…

Той млъкна. Лео не го слушаше — той беше зает със сътворяването на нов артефакт във въздуха пред него.

Появи се стълбище, водещо към светещ обръч. Далечният край на стълбището не можеше да се види.

— Накъде води това нещо? — попита Елдрич ядосано.

— Към Ню Йорк — отвърна Лео. — Ще се изкача и ще се върна обратно в „П. П. Макети“.

Той се изправи и тръгна към стълбището.

— Имам чувството, че нещо не е съвсем наред с този Чю-Зет, Елдрич. Но ще открием какво точно е то прекалено късно.

Той започна да се изкачва по стъпалата и тогава си спомни за момичето, Моника. Зачуди се дали тя се чувства добре тук, в света на Палмър Елдрич.

— А какво стана с детето? — Той се спря насред стълбите. Далече долу Палмър Елдрич продължаваше да седи на тревата с пръчка в ръка. — Глюковете не са я хванали, нали?

— Аз бях малкото момиченце — отвърна Елдрич. — Точно това се опитвах да ти обясня. Ето защо казах, че Чю-Зет означава истинско превъплътяване, триумф над смъртта.

Лео примигна и каза:

— Ето защо тя ми се стори толкова позната…

Той млъкна и отново погледна надолу.

Елдрич вече го нямаше. Вместо него на тревата стоеше детето, Моника, с куфара с доктор Смайл в ръка. Сега всичко беше ясно.

Той беше казал… тя беше казала… те бяха казали истината!

Лео тръгна бавно надолу по стълбите, към поляната.

— Радвам се, че не си тръгнахте, мистър Бълеро — каза Моника. — Много ми е приятно да си говоря с толкова умен и еволюирал човек като вас.

Тя потупа куфарчето, което беше оставила на тревата до себе си.

— Върнах се и го взех. Той беше ужасѐн от глюковете. Виждам, че сте измислили начин да се справите с тях. — Моника кимна към неговия капан за глюкове, който сега беше празен и очакваше следващата си жертва. — Много изобретателно. Изобщо не се сетих за това — просто офейках оттам. Инстинктивна паническа реакция.

— Ти си Палмър Елдрич, нали? — попита Лео неуверено. — Имам предвид там, под повърхността. Нали?

— Да вземем средновековната доктрина за формата и съдържанието — каза детето учтиво. — Моята форма е това дете, но съдържанието ми, както е при виното и нафората при превъплътяването…

— Добре — каза Лео. — Ти си Елдрич, вярвам ти. Но аз продължавам да не харесвам това място. Онези глюкове…

— Не обвинявай за това Чю-Зет — каза детето. — Вината е моя. Те са творение на моя разум, а не на лишея. Трябва ли всяка новосъздадена вселена да бъде приятна? Аз харесвам глюковете — нещо в тях ме привлича.

— Да допуснем, че искам да създам своя собствена вселена — каза Лео. — Може би в мен има нещо зло, някакъв аспект на моята личност, за който не знам. Това може да ме накара да сътворя още по-отвратителни създания от твоите.

С макетите Пърки Пат човек поне се ограничаваше със сложените предварително вътре неща, както беше посочил Елдрич. И поради това те изглеждаха по-безопасни.

— Каквото и да създадеш, можеш да го унищожиш, ако установиш, че не ти харесва — каза момичето нехайно. — А ако ти хареса… — Тя сви рамене. — Тогава го запази. Защо не? На кого му пука? Ти си сам в своя…

Внезапно тя млъкна, закривайки устата си с ръка.

— Сам — каза Лео. — Искаш да кажеш, че всеки човек отива в различен субективен свят? Тогава това не е като при макетите, защото всеки в групата, който вземе Кен-Ди отива в макета, мъжете — в Уолт, жените — в Пърки Пат. Но това означава, че ти не си тук.

„Или аз не съм тук — помисли си той. — Но в такъв случай…“

Момичето го наблюдаваше внимателно, опитвайки се да прецени реакцията му.

— Ние не сме взимали Чю-Зет — каза Лео спокойно. — Всичко това е резултат на хипноза. Абсолютно изкуствено създадена псевдосреда. Не сме отишли никъде, все още сме в твоето имение на Луната. Чю-Зет не създава никакви нови вселени и ти добре го знаеш. Не предизвиква никакво превъплътяване. Това е просто една голяма заблуда.