Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

— Не горя от желание.

Елдрич седна до Лео, сложи изкуствената си ръка върху свитите си колене и започна замислено да размахва пръчката, наблюдавайки глюка, който все още не си беше тръгнал.

— Когато се върнем в бившите си тела — не случайно казвам „бившите“, термин, който не можеш да използваш при употребата на Кен-Ди по понятни причини — ще установиш, че не е изминало никакво време . Можем да си седим тук петдесет години и всичко ще си бъде същото. Ще се озовем отново в имението ми на Луната и ще установим, че нищо не се е променило, а ако някой ни наблюдава, няма да забележи, че губим съзнание, както става при употребата на Кен-Ди. Никакъв транс, никакъв унес. Може би само трепване на клепачите за части от секундата, признавам.

— От какво се определя продължителността на престоя ни тук? — попита Лео.

— От нашето желание. Не от големината на дозата, която сме взели. Можем да се върнем когато си пожелаем. Така че количеството на наркотика няма нужда да…

— Това не е истина. Защото аз от известно време искам да се измъкна оттук.

— Но ти не си създал тази… среда — каза Елдрич. — Създадох я аз и тя е моя. Аз създадох глюковете, този пейзаж… — Той направи жест с пръчката. — Всяко проклето нещо, което виждаш, включително и твоето тяло.

— Моето тяло?

Лео огледа тялото си. Беше неговото, добре познато тяло, известно му до най-интимните подробности. Беше неговото, не на Елдрич.

— Аз пожелах да се появиш тук точно такъв, какъвто си в нашата вселена — каза Елдрич. — Разбираш ли, точно това убеди Хепбърн-Гилбърт, който, разбира се, е будист. Можеш да се превъплътиш във всяка форма, която пожелаеш, или в каквато пожелаят вместо теб, както е в случая.

— Ето защо ООН лапна въдицата — каза Лео. Това обясняваше много неща.

— С помощта на Чю-Зет човек може да живее живот след живот, да бъде буболечка, учител по физика, ястреб, плесен, парижка проститутка от 1904 година или…

— Или глюк — рече Лео. — Кой от нас е глюкът тук?

— Казах ти — аз го създадох от част от себе си. Ти също би могъл да създадеш нещо. Давай смело — проектирай фрагмент от собственото си „аз“. Той сам ще приеме материалната си форма. Това, което ти му осигуряваш, е логос. Запомни ли?

— Запомних — отвърна Лео.

Той се концентрира и скоро наблизо се материализира сложна конструкция от кабели и решетки.

— Какво е това, по дяволите?

— Капан за глюкове.

Елдрич отметна глава назад и се разсмя.

— Много добре. Но моля те, не прави капан за Палмър Елдрич. Има още неща, които искам да ти кажа.

Двамата с Лео наблюдаваха как глюкът недоверчиво наближава капана и започва да го души. Най-накрая влезе вътре и капанът шумно изщрака. Глюкът беше хванат и устройството се зае с ликвидирането му. Че се кратко пращене, вдигна се малко облаче дим и създанието изчезна.

Въздухът пред Лео затрептя и се появи някаква книга с черна подвързия. Той я взе, прелисти я и с доволна физиономия я сложи в скута си.

— Какво е това? — попита Елдрич.

— Библията на крал Джеймс. Мисля, че ще ми помогне да се защитя.

— Не и тук — каза Елдрич. — Това е моето кралство.

Той махна с ръка и Библията изчезна.

— Но можеш да имаш свое собствено кралство и да го напълниш с Библии. И всеки друг също може. Веднага щом започнем да развиваме дейността си. Смятаме да произвеждаме и макети, разбира се, но това ще стане по-късно, когато започнем да действаме на Тера. Между другото това е само формалност, ритуал, който да улесни пренасянето. Кен-Ди и Чю-Зет ще се продават при равни условия и ще се конкурират открито. Няма да претендираме, че Чю-Зет е нещо повече от вашия продукт. Не искаме да плашим хората, нито пък да засягаме религиозните чувства на някого. Ще е достатъчно те да го пробват само по няколко пъти и ще се убедят в две неща: че не се губи време, и, което е още по-важно, че това не е фантазия, а наистина се отива в нова вселена.

— Много хора изпитват същото и след Кен-Ди — отбеляза Лео. — Те вярват, че наистина са се пренесли на Земята.

— Фанатици — каза Елдрич с отвращение. — Очевидно това е илюзия, защото не съществуват нито Пърки Пат, нито Уолт Есекс, а техният свят е ограничен от артефактите, от които се състои макетът им. Те не могат да използват машина за миене на съдовете в кухнята, освен ако в макета им не е сложена предварително такава. А човек, който не участва в сеанса, а наблюдава отстрани, може да види, че двете кукли не се местят никъде, никой не се превъплътява в тях. Това лесно може да бъде демонстрирано…