Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

Това означаваше, че макетите „Чю-Зет“ — за разлика от Пърки Пат — щяха да се появят на пазара на Тера в комплект с наркотика. И колкото повече се влошава времето и родната планета ставаше по-неподходяща за обитаване, толкова по-добре щяха да се продават макетите. Продажбите на Лео Бълеро щяха да станат нищожни спрямо продажбите на „Чю-Зет изделия“.

Значи все пак Ричард беше подписал добър договор. И не беше чудно, че „Чю-Зет изделия“ му бяха заплатили толкова добре. Това беше голяма фирма с големи планове. Очевидно зад гърба им имаше неограничени финансови средства.

А откъде се бяха сдобили с тези финансови средства? Не и от Тера — той осъзна интуитивно и това. Вероятно от Палмър Елдрич, който се бе върнал в Слънчевата система след сключването на икономическо споразумение с проксимианците — те бяха тези, които стояха зад появата на „Чю-Зет изделия“. Така че, заради шанса да унищожи Лео Бълеро, ООН беше позволило на чужда раса да действа в Слънчевата система.

Това беше погрешно решение, което може би щеше да има фатални последици.

Следващото, което осъзна, беше, че доктор Денкмал му бие шамари, за да го свести.

— Е, как е? — попита той, вглеждайки се в него. — Задълбочени, всеобхватни размисли?

— Д-да — каза Ричард и се надигна с усилие. Вече не беше прикован за масата.

— Значи няма от какво да се страхуваме — усмихна се весело доктор Денкмал. Белите му мустаци стърчаха като антени. — А сега да поговорим с фрау Хнат.

Асистентката вече освобождаваше ръцете й от ремъците. Емили се надигна замаяно и се прозина. Доктор Денкмал изглеждаше обезпокоен.

— Как се чувствате, фрау Хнат? — попита той.

— Прекрасно — промърмори тя. — В главата ми се появиха най-различни идеи за нови видове грънци. Една след друга. — Емили погледна плахо първо към доктора, после и към Ричард. — Това означава ли нещо?

— Ето ви хартия. — Доктор Денкмал извади бележник. — Ето и химикалка. — Той ги подаде на Емили. — Нахвърляйте идеите си, фрау Хнат.

С трепереща ръка Емили започна да скицира идеите си. Ричард забеляза, че има трудности при контролирането на молива. Но вероятно това щеше да отмине.

— Прекрасно — каза доктор Денкмал, когато тя приключи. Показа скиците на Ричард Хнат. — Високо-организирана активност на мозъчната кора. Следващ етап в творческото развитие, нали?

Скиците на грънци бяха наистина добри, даже великолепни. И все пак Ричард усещаше, че нещо не е наред. Нещо, свързано с тях. Но едва след като напуснаха клиниката, когато вече чакаха заедно под термозащитния навес извън сградата реактивното им такси да се приземи, той осъзна какво е то.

Идеите бяха добри — но Емили вече ги беше използвала. Преди години, когато проектираше първите си професионални грънци, тя му бе показала скиците, а после и самите грънци — още преди двамата да се оженят. Нима тя не си спомняше това? Очевидно не.

Зачуди се защо не си спомня и какво означава това. Почувства се страшно разтревожен.

Всъщност тревогата не го напускаше още от края на първия сеанс от Е-терапията. Първо се бе безпокоял за човечеството и Слънчевата система, а сега — и за жена си. „Може би това е просто симптом на нещото, което Денкмал нарича «високоорганизирана активност на мозъчната кора» — помисли си той. — Стимулиране на метаболизма на мозъка.

А може и да не е.“

Когато пристигна на Луната, Лео Бълеро представи официалната си журналистическа карта от списанието на „П. П. Макети“ и се озова сред тълпата репортери на домашни вестници във всъдеход, движещ се по покритата с прах повърхност към имението на Палмър Елдрич.

— Документите ви, сър! — извика въоръженият охранител, който обаче нямаше отличителните знаци на ООН, когато се канеше да излезе на паркинга пред имението.

Лео Бълеро се спря на изхода на всъдехода, докато зад него истинските репортери на домашните вестници шумяха и се блъскаха нетърпеливо в стремежа си да излязат.

— Мистър Бълеро — каза спокойно охранителят и му върна журналистическата карта. — Мистър Елдрич ви очаква. Моля ви, последвайте ме.

Той незабавно бе сменен от друг охранител, който започна да проверява документите на репортерите един по един.

Обезпокоен, Лео Бълеро придружи първия охранител по херметично затворен и приятно топъл тунел към вътрешността на имението.

Внезапно пред него, препречвайки тунела, се появи още един от униформените охранители на Палмър Елдрич. Той вдигна ръка и насочи нещо малко и блестящо към Лео Бълеро.