Чарлс Дикенс - Черното було

— Няма смисъл, клета госпожо — каза меко докторът, като дръпна ръката си от гърдите на мъртвеца. — Стойте! Дръпнете пердето!

— Защо? — извика жената и скочи.

— Дръпнете пердето! — повтори той развълнувано.

— Но аз не искам да влиза светлина в стаята — кача жената и се хвърли пред него, когато той се запъти към прозореца. — О, сър! Имайте милост към мен! Ако наистина няма смисъл и той е мъртъв, нека никои освен мен да не го вижда!

— Този човек е умрял от неестествена и насилствена смърт — каза докторът. — Аз трябва да видя тялото!

И той се отмести така внезапно, че жената не осъзна как се измъкна от ръцете й; дръпна рязко пердето, при което дневната светлина нахлу в стаята, и се върна при леглото.

— Тук е имало насилие! — каза той и посочи тялото, като се взря в лицето й, което видя за първи път без черното було.

Във вълнението си жената беше хвърлила шапката с покривалото и сега стоеше с приковани в него очи. Чертите й показваха, че е около петдесет годишна и че някога с била красива. Мъката и сълзите бяха оставили следи, които в никакъв случай не се дължаха само на годините, лицето й беше мъртвешки бледо, устните й бяха разкривени в нервна гримаса, очите й горяха неестествено и всичко това явно показваше, че физическите и душевните й сили се бяха огънали под бремето на трагедията.

— Тук е имало насилие — повтори докторът, като продължи да я гледа изпитателно.

— Да, така е! — отвърна жената.

— Този човек е убит.

— Бог е свидетел — каза развълнувано тя, — че са го убили по най-жесток и нечовешки начин!

— Кой го е убил? — запита докторът и хвана ръката на жената.

— Вижте грозните следи от убийците и тогава ме питайте! — отвърна тя.

Докторът се обърна към леглото и се наведе над тялото, което се виждаше добре на светлината от прозореца. Морав белег опасваше подутата шия. Изведнъж цялата истина проблесна в съзнанието му.

— Това е един от онези, които обесиха тази сутрин! — извика той и потръпна.

— Да — отвърна жената с празен и студен поглед.

— Кой беше той? — запита докторът.

— Моят син — отговори тя и се свлече безчувствена в нозете му.

Това беше истина. Съучастникът му, не по-малко виновен от самия него, бил помилван поради липса на доказателства, а него осъдили на смърт и го екзекутирали. След толкова време не е нужно да уточняваме подробностите около случая, още повече, че с това може да нараним чувствата на някои хора, които са все още живи. Историята беше съвсем обикновена. Майката — вдовица без средства и близки, се лишавала от най-необходимото, за да отгледа осиротялото си дете. Момчето, за което майчините молитви не означавали много, забравило страданията, които тя понасяла заради него — непрекъснатите тревоги, глада и лишенията, и потънало в света на пороците и престъпленията. И ето как свършила историята — със смърт на бесилото за него, а за майката — позор и неизлечимо безумие.

Много други хора, след като се издигнат и забогатеят, биха забравили за съществуването на едно толкова окаяно създание, но младият доктор години наред посещаваше ежедневно клетата луда жена, като не само се опитваше да я успокои със своето присъствие и мило отношение, и облекчаваше неволята, в която тя се намираше, като щедро я подпомагаше с парични средства. Преди своята смърт самотната жена си възвърна за кратко паметта и съзнанието и молитвата, която изрече за закрила и благоденствие на доктора, беше най-горещото послание, което някой някога е отправял към небето. Бог чу молбата й. Добрините, които младият мъж беше сторил, му бяха възвърнати стократно, но сред всички почести и богат-ства, които той заслужено спечели, нищо не му беше така скъпо, както споменът за черното було.

© 1984 Пепа Дочева, превод от английски

Charles Dickens

The Black Veil, 1836

Разпознаване и редакция: Теодора, 2008

Публикация

Чарлс Дикенс. Избрани творби в 5 тома — том 5

Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града

Съставител: Людмила Евтимова Английска

Първо и второ издание

Народна култура, София, 1984

Редакционна колегия: Владимир Филипов, Жени Божилова, Леда Милева

Редактори: Людмила Евтимова, Мариана Неделчева, Юлия Стефанова

Художник: Филип Малеев

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Йордан Зашев

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за набор ноември 1983 г.

Подписана за печат февруари 1984 г.

Излязла от печат март 1984 г.