Гордън Диксън - Наричай го „господарю“

Когато Кайл се приближи до него, той свали прибора и му го подаде. Кайл го долепи до окото си и погледна към небето. Визьорът се нагласи автоматично и в зрителното поле на Кайл попадна една от трите орбитални енергостанции на Земята.

— А сега ми го върни — каза принцът. — Отдавна ми се искаше да разгледам някоя от тези станции — продължи младият мъж, след като Кайл му подаде далекогледа. — Радвам се, че ми се отдаде възможност. Това е доста скъп подарък, за твое сведение. Тази и другите две станции като нея — изплатени са от имперската съкровищница. Поддържаме вашата планета, само и само да не настъпи нов ледников период. И какво получаваме в замяна?

— Земята, господарю — отвърна Кайл. — Такава, каквато е била, преди хората да отлетят към звездите.

— О-о, за поддръжка на районите с музейна стойност са напълно достатъчни една станция и половин милион работници — каза принцът. — Аз говоря за другите две станции и за вас — милиардите безделници — свободни потребители на енергия. Преосмислям ролята им от позицията си на бъдещ император. Е, отиваме ли на езда?

— Ако желаете, господарю. — Кайл хвана поводите на жребеца и двата коня се спуснаха заедно с ездачите си по склона.

— И още нещо — каза принцът, след като навлязоха в на боровата гора. — Не искам да си създадеш погрешна представа — аз наистина много обичам стария Монти, макар че го нагрубих. Просто още от самото начало на мен никак не ми се щеше да идвам тук… Погледни ме в очите, телохранителю!

Кайл се обърна и видя как просветна мълния в сините очи, с които се отличаваха всички представители на императорската династия. След това изразът им неочаквано се смекчи и принцът се засмя.

— Не се плашиш лесно, нали, телохранителю… Кайл, исках да кажа — поправи се той. — Мисля, че все пак те харесвам. Но гледай към мен, когато говоря.

— Да, господарю.

— Така вече е добре, Кайл. Обясних ти, че всъщност никога не съм планирал да посетя вашата планета заради тъй нареченото Пътуване. Не виждах особен смисъл да обикалям из този стар и прашен музеен свят, населен с хора, които се опитват да живеят, както са живели през Тъмните векове. Но… моят баща, императорът, настояваше.

— Вашият баща ли, господарю?

— Да, той ме подкупи, така да се каже — отвърна принцът замислено. — Бяхме се уговорили предварително да прекараме заедно тези три дни. А сега е изпратил съобщение, че е бил принуден да се забави малко… Но това е без значение. Работата е там, че той принадлежи към поколението на онези старци, които все още смятат, че вашата Земя е безценна. А аз продължавам да обичам баща си и да му се възхищавам. И ти ли имаш същото отношение към него, Кайл?

— Да, господарю.

— Така си и мислех. Да, той е единственият от човешкия род, на когото се възхищавам. Само за да го зарадвам, осъществих тази екскурзия до Земята. И пак само заради него, Кайл, възнамерявам да се държа благо с теб, докато ме развеждаш из природните чудеса и курорти на Земята, разни местенца с извори и тям подобни забележителности. Разбираш ли ме? — втренчи се той в Кайл.

— Да, господарю.

— Прекрасно — продължи принцът и се усмихна още веднъж. — Тогава да започваме. Разкажи ми за всички тези дървета и птици, а аз ще запомня имената им и ще зарадвам баща си, когато пристигне. Какви са тези малки птички, които видях под дърветата — отгоре кафяви а отдолу с бяло коремче? Като онази — ей там!

— Това е пойна птичка, господарю — отвърна Кайл. — Ние я наричаме кос, обитава гъстите гори и закътаните шубраци: Чуйте я!

Той протегна ръка към юздата на сивия кон и спря равномерния ход на двете животни. В неочаквано настъпилата тишина някъде отдясно се раздаде звънкият, сребрист глас на птица, в който дълго преливаха усилващи се и затихващи тонове, додето накрая съвсем замря. Едно мигновение принцът стоя загледан в Кайл, после се отърси от вцепенението си и се върна към реалността.

— Интересно — рече той. Взе в ръце поводите на коня си, които Кайл беше отпуснал и те отново потеглиха. — Разказвай ми още.

В продължение на повече от три часа, докато слънцето не застана високо горе по пладне, те яздиха през гористите хълмове, а Кайл назоваваше всяка птица, животно и насекомо, дърво или скална порода. Принцът слушаше, ту отвличайки се, ту прекъсвайки го, но все пак с внимание. Но когато слънцето стигна зенита си, концентрацията му отслабна.

— Достатъчно — каза той. — Кога ще спрем да обядваме? Нима наблизо няма никакви селища?