Уилям Дийл - 27

Алънби запали цигара със златната си запалка и пак се наведе над картата. Лицето му беше безизразно.

— Планът е прост — продължи Уилоуби. — Ние сме поканени там за откриването на сезона. В този момент една подводница чака до Големия Бахамски остров, приблизително на двеста мили на юг. Тя ще доплува до брега през нощта на 23 ноември…

— Деня на благодарността? — попита Алънби.

— Точно така. Подводницата ще акостира на яхтовия вълнолом и ние ще вземем двадесет и седем заложници, двадесет и седем от най-богатите хора в тази страна, и ще ги закараме на Големия Бахамски остров. Ще преговаряме с Рузвелт. Ако САЩ останат напълно неутрални, когато войната свърши, ще ги пуснем.

— А как ще ги откараме оттам?

— Друга подводница ще ни пресрещне в Адрос. Заложниците ще бъдат разделени на две групи, за да не се претъпкват подводниците. Ще ги закараме до един кораб в Атлантическия океан и оттам един бързоходен параход или самолет ще ги откара в Испания. Ще ги имаме на наша земя до… седем дни.

— И това е твоя идея? — попита Двадесет и седем. Уилоуби кимна. Може би очакваше одобрение, но не последва никаква реакция. Човекът, който сега се казваше Алънби, отиде до бюрото и седна.

— Подводницата вече чака — каза Уилоуби. — Кодовото съобщение, което ще й пратим, е в този плик. С шифър три. Дори аз не знам какво е.

И подаде плика на Алънби.

— И кога ще направим това? — попита той.

— Частният влак тръгва след десет дни. Пътуването дотам ще продължи пет дни. Времето е идеално. Полша е наша. Франция е в смут. Британците имат четири дивизии във Франция по западните граници. Ако Америка бъде неутрализирана, Франция и Англия ще трябва да просят мир.

— Това е прекалено опростяване на нещата.

— В никакъв случай. Вермахтът е готов да нахлуе. И ще завари Англия по долни гащи…

— А ние ще държим в ръцете си индустриалната и финансова мощ на Америка, така ли?

— Точно така.

— И какво превърна в такъв нацист такова тесногръдо британско копеле като теб, Уилоуби? — монотонно каза Алънби. Лицето му все още беше безизразно.

Уилоуби се изкиска и седна на един стол.

— За първи път интервюирах фюрера през 1927 година — каза той. — Тогава той беше едно нищо — но аз усещах силата му! После прочетох „Майн кампф“. От години работех за евреи, години наред бях експлоатиран от тях. С империята е свършено, Алънби. Онзи педераст, Едуард, пристана на една американска курва. Канада я няма. Индия ще се отдели. Просто въпрос на време. Какво сме ние? Една империя, умираща от гангрена и управлявана от мекушави мухльовци. Трябва ли да продължавам?

Алънби бавно поклати глава и попита:

— А ти, Пенелоп?

— Че какво е направила Англия за мен? — студено каза тя.

Двадесет и седем запали нова цигара.

— Какво е моето прикритие?

— Е, нали ти и Пенелоп сте сгодени — каза Уилоуби с почти дяволита усмивка. — Ще го известим тук на коктейл само две вечери преди да тръгнем и по този начин няма да има време никой да провери твоето минало. Ако изобщо някой пожелае, в което се съмнявам. Ще пътуваме в личния вагон на Ендрю Гахагън. Влакът е от дванадесет частни вагона. Ще напиша статия за предстоящата сватба — родителска гордост и така нататък. Дори някой от пресата да започне прекалено внимателно да изследва миналото ти, ще бъде късно. Вече ще бъдем в Джорджия.

— И каква ще бъде нашата история? — попита Двадесет и седем лейди Пенелоп.

— Срещнала съм те при последното ни пътуване на изток — каза тя. — Влюбили сме се в Хонконг и ти си ме последвал дотук. Всичко е много романтично.

— Ще те приветстват с отворени обятия — каза Уилоуби. — Открай време пиша любовни истории за това място, така че буквално ще се разтопят. Ще видиш, че много богатите са почти толкова суетни, както другите, а може би и повече.

— Кажи ми нещо повече за плана. На ми чети лекции за човешката природа.

— Прав си. Островът е малък, в най-широката си част е само две мили и е около пет мили дълъг. Вилите са групирани около клуба на по-малко от сто метра от пристанището, а то е достатъчно дълбоко, за да дойде нашата подводница. И да вземе тридесет души на борда.

— Нали каза двадесет и седем.

— Е, нали ти, аз и Пени също трябва да си тръгнем. Аз ще действам като посредник.

— Окей. — Той пак погледна картата. — И така, ще присъстват двадесет и седем милионери, техните жени и гости, това ли е?

— Всъщност тридесет и двама. Когато замислихме този план, всяка година на острова ходеха двадесет и седем постоянни посетители и техните близки и гости. Оттогава нещата малко са се променили.