Уилям Дийл - Първичен страх

— Защо не? — попита Венъбъл.

— Заради раните по предната част на ръцете и най-вече дланите. Очевидно той се е опитал да се защити.

— Добре. Съжалявам, че ви прекъснах.

— Други порезни рани има по лицето, черепа, гърдите и корема, и върху всеки крак. Някои от тях сами по себе си не са достатъчни да причинят смърт.

— Накрая имаме изрязвания. Всичко седемнайсет, повечето от които са повърхностни, сравнени с травматичните рани. И после имаме отстраняване на гениталния орган, който е поставен в устата на жертвата. Между другото, тази ампутация е извършена с известно хирургическо умение, особено при положение, че е направена с месарски нож. Това е разрязването, което мисля, че се доближава до диагностична квалификация.

— Мислите, че извършителят е имал предишен опит в медицината? — попита Стенър.

— Вероятно. Положително има някакви познания за тази процедура.

— Хм — реагира Стенър.

— Кървенето е било обилно — продължи Даниелсън, чийто поток от мисли следваше забележително една и съща посока въпреки прекъсванията. — Мъртвецът съдържаше по-малко от една пинта кръв, когато направихме аутопсията. Това е рядкост. Обикновено кървенето намалява, когато органите престанат да функционират, особено когато сърцето спре да бие. После следваизтичането. Вярвам, че въпреки свирепото нападение, жертвата може да е живяла повече, отколкото нормално може да се очаква.

Стенър попита:

— Съпротивлявал ли се е много?

— Съдейки по раните по предната част на ръцете и дланите, бих казал да. Но не за дълго. Този човек е умрял много бързо.

— Какво ще кажете за болката? — попита Уудсайд.

— Много интензивна.

— Колко дълго мислите, че е продължило? — попита Стенър.

— Времето, необходимо да се умре след порезна рана на шията, зависи от това, дали венозната или артериалната мрежа е прекъсната и дали е имало аероемболия. В този случай е имало и двете. Но съдейки от раните по ръцете и дланите, той може да е живял около минута-минута и половина. Ако разрезът на шията е бил първият, не виждам как може да е бил в съзнание повече време — но вероятно е успял да окаже съпротива около минута.

— Какво ще кажете за снимката отдясно? Задната част на главата му. Какво е това? — попита един от детективите.

— Тъкмо стигах и до това — каза Даниелсън. — Нямам никакво обяснение. Погледнете тази снимка тук, която е направена при огледа след смъртта. — Той посочи към една моментална снимка от задната част на главата на Рашмън. — Точно под линията на косата е изписано с кръв B32. 156. Нямам обяснение за цифрите — приключи той. — Но те определено са написани с кръвта на епископа, както и числото 666 върху стомаха му — очевидно имат нещо общо с дявола.

— Някакви други заключения? — попита Стенър.

— Имало е известна доза хирургически опит в тази работа — отговори Даниелсън. — Няколко от тези рани са доста точни, доколкото са улучили жизненоважни органи и са причинили травмата, която имаме. А другите са просто клане напосоки. Аз също така вярвам, че убиецът е бил левак.

— Благодаря — каза Стенър и Даниелсън се върна на мястото си.

— Мис Венъбъл? — попита Стенър, гледайки към прокурора.

— Нищо дотук — отговори тя.

— Лу, какво имаш за нас?

Търнър отиде до таблото и закачи една диаграма със мястото на убийството върху нея.

— Имаме три интервюта, които няма да бъдат признати, но ние можем да пресъздадем разказа му. Той твърди, че е дошъл през предната врата тук, чул нещо на горния етаж в апартамента на епископа и отишъл горе. Казва, че е влязъл в спалнята на епископа и ето къде вече се побърква. Стемплър казва, че е имало някой друг в стаята, някой, от когото се страхува, и че му причерняло. Следващото нещо, което помни, е как напуснал спалнята. Твърди, че е чул някого на долния етаж, паникьосал се е и изтичал по коридора тук, през задната врата и надолу по стъпалата, после видял полицейска кола тук на алеята, така че се върнал обратно в църквата, изтичал надолу по този коридор и се скрил в стаичката за изповед, където е бил намерен.

— Ти какво мислиш?

— Чисти, неподправени лайна. Извинете ме, мадам.

Венъбъл се усмихна.

— Чувала съм думата и преди, сержант. И съм склонна да се съглася с вас.

— Претърсихме стоянката му, но е била ограбена, преди да отидем там — продължи той.

— От кого? — попита Венъбъл.

— Други… ъ-ъ… обитатели… на пещерите. Съмнявам се, че е имало нещо много за взимане. Ние също така се опитваме да открием неговата приятелка… — той провери в бележника си. — …Линда. Досега нямаме късмет с нея, очевидно тя е заминала преди три седмици. В Дома на Спасението няма регистрация на фамилни имена, но направихме всичко възможно да я индентифицираме. Мислим, че е от Охайо, вероятно Акрън или Дейтън. Не мога да я виня, че е напуснала, никой не може да остане дълго в пещерите. Нашите разпити на приятелите му в Дома и персонала в църквата не откриха нещо особено. Те всички са склонни да потвърдят неговото изказване, че той и епископът са били близки. Този Стемплър е много умно момче, вероятно има 130 или 140 точки по теста за интелигентност. Той е от Криксайд. — В стаята избухна смях. — Точно така, Криксайд, Кентъки, с население около двеста и пет десет души — каза Търнър, като се смееше тихо. — Няма много телефони в Криксайд, но ние поговорихме с някои хора, които са го познавали. Няма регистрирано ненормално поведение там, никакви арести. Той е независимо момче. Баща му е умрял от рак на белите дробове, брат му е починал при катастрофа с кола. Майка му починала миналата година — около година, след като той напуснал дома си. Тя очевидно е страдала от психическо разстройство преди да умре, но лекарят й не я е изследвал. Според него тя била — ще го цитирам: „полудяла от самота.“