Уилям Дийл - Първичен страх

— Ако адвокатът му реши да моли за помилване, нищо не можем да направим.

— Разбира се, че можем. Нашата позиция ще бъде той да иде на стола, край. Ако адвокатът му признае вината, пак ще искаме максималното. Адвокатът му ще отстъпи, освен ако е пълен идиот. Той нищо не губи.

— Има ли си вече адвокат?

— Не знам. Шоут ще назначи някого.

— Шоут ли ще гледа делото?

— Вероятно. Ще пише доста в печата за него, така че вероятно той ще го разглежда. Виж, всички искат това да свърши колкото е възможно по-скоро. Насрочването ще бъде утре и бих казал, че процесът ще почне след шейсет дни. Така че какво губиш? Един месец преди да се преместиш. Ето прочети това.

Той плъзна следобедния вестник но бюрото към нея и тя неохотно седна и се зачете в статията.

Един деветнайсетгодишен обитател на Дома на Спасението и един от любимите възпитаници на архиепископ Рашмън бе арестуван рано днес и обвинен в убийство и обезобразяване на католическия прелат, се съобщава в полицейските доклади.

Полицията посочи Аарон Стемплър с адрес Рийджън стрийт, като Касапина, полицейския прякор на бруталния убиец. Полицията заяви, че той ще бъде обвинен в предумишлено убийство.

Един анонимен източник от полицейския отдел съобщи, че архиепископ Рашмън, известен като „светеца от Лейквю Драйв“, е бил нарязан като парче месо в спалнята на жилището му в катедралата „Света Катерина“. Според лейтенант Абъл Стенър убийството е станало около 10 ч вечерта в понеделник. Стенър отказа повече коментар.

„За двайсет години в полицията никога не съм виждал подобно нещо — каза източникът на журналист от «Таймс». — Беше ужасно и отвратително…“

Остатъкът от статията беше посветен на биографията на жертвата. Тя хвърли вестника обратно на бюрото.

— Наистина ли е така предрешено, както казват? Искам да кажа, че ако е толкова лесно, няма никаква слава в това. Джек, може да изглеждам като тиранин, преди да свърши.

— Има доста пикантност в него, мила. А и това лудо момче твърди, че е невинно.

— Наистина ли?

— Да.

— Мислех, че го държите в ръцете си.

— Да, но той пак казва, че не го е направил.

— Какво е направено досега?

— Стенър и неговият екип са на местопрестъплението от снощи. Питай него, той тъкмо си идва. После реши.

Венъбъл винаги се чувстваше неудобно, когато Стенър беше наоколо. Той беше голям полицай, но да работиш с него беше все едно да работиш с робот.

— Той ме кара да изтръпвам — каза тя. — Искам да кажа, че е любезен човек и така нататък — но ме кара да изтръпвам.

— Той е най-доброто ченге в града.

— Не ме интересува. Обичам хората, които имат поне малко кръв в жилите.

— Ето, че пристига.

Стенър със строго лице почука на вратата и влезе в стаята, носейки едно евтино куфарче от имитация на кожа. Той кимна на Янси и Венъбъл, нагласи очилата си с телени рамки и пристъпи директно към въпроса. Сложи куфарчето на ъгъла на бюрото на Янси и го отвори със щракане.

— Имам копия от първоначалния доклад и един следващ — по-подробен — който съм направил аз — започна той, като вадеше последователно всяка папка, за която говореше. — Първата чернова е от съдебномедицинските заключения, които са доста непълни, наистина трябва да изчакаме последните заключения, които ще са готови в петък, може би в понеделник… една скица на местопрестъплението и околностите… една снимка на обвиненото лице Аарон Стемплър — бял, от мъжки пол, двайсет и една годишен. Стемплър е бил близък на жертвата и е живял в Дома на Спасението точно допреди Коледа, след което наел квартира с една спалня, кухня и баня на Рийджън стрийт 2175. Едно шестнайсетгодишно момиче на име Линда Шрибър също напуснало Дома на Спасението по същото време и се настанило при него. Очевидно се е преместила при него преди две седмици. Все още не сме я открили, но не вярвам да е избягала, просто още не сме се свързали с нея… Имам предварителни разговори с някои от обитателите на Дома, които познават Стемплър, нищо значително тук, досега… Също отпечатъци от местопрестъплението и отпечатъци от пръстите на обвиняемия за сравнение, и от краката също. Имам също и видеозапис от два часа и половина с неговия разпит.

Най-накрая той извади един кафяв плик от куфарчето.

— Това са снимките. Подгответе се, не са много приятни. О, да, аутопсията ще започне след около час.

— Бил си много зает в последните — Венъбъл си погледна часовника — четиринайсет часа.

— Казаха ми, че това е от първостепенно значение.