Уилям Дийл - Първичен страх

Тя се върна в офиса малко преди три часа, строполи се на бюрото си и свали шушоните си, после прекара пет минути, тършувайки в единия от тях, за да намери пъхната си обувка.

— Чарли — извика тя. Момент по-късно един нисичък, пълничък, някак си безрадостен малък помощник-адвокат се появи на прага.

— Мразя да моля, Чарли, но не мога да ходя, краката ми парят. Ще ми приготвиш ли нещо набързо?

— Разбира се. Как върви доброволното писмено показание под клетва?

— Три часа с една шейсет и девет годишна жена, умираща от рак, която ту излиза, ту изпада под въздействието на инжектиран морфин, докато аз се опитвам да изтръгна от нея някакво нормално изявление. Помисли си за възможностите.

— Ще важат ли писмените показания?

— Тя ще умре, преди изобщо да стигнем до съда. Ще бъдат окей като посмъртно признание.

— Искам да кажа, разбираш, след като ту потъва, ту излиза от тази наркотична кома…

— Не поставяй нещата по този начин, това провокира. Тя спеше и аз трябваше да почакам, докато се събуди, за да говоря с нея. Недей да казваш на хората, че жената е била в наркотичен унес.

— Мислех, че адвокатите са големи дяволи.

— Разбира се. Ти ме подведе, Чарли. Както и да е, докторът й свидетелстваше през цялото време; той ще удостовери, че тя е била с прояснено съзнание, когато ми е било необходимо да е с ясно съзнание. Беше отвратително.

Чарли й направи една купа топъл говежди бульон и й го донесе.

— Когато привършиш с това, старият иска да те види.

— За какво?

— Не знам, Джени, той не ми се доверява. Дойде долу и ми каза: „Кажи на Джени да дойде в моя офис веднага щом се върне, окей?“ и аз казах: „Да, разбира се.“ Това беше целият разговор. Сметнах, че щом си била навън в това време, ти е необходим един бульон, преди да се видиш с Пилсбъри Доубой.

— Благодаря, Чарли, какво щях да нравя без теб?

— Скоро ще разбереш — каза той и напусна стаята.

Тя се отпусна върху бюрото, като търкаше крак в крак и пиеше топлата супа. После изпуши една цигара. И накрая въздъхна, „По дяволите“, взе си обувките в ръка и закуца по коридора към офиса на Джек. Транспарантите бяха спуснати над прозорците в заградения със стъкла офис, което обикновено означаваше, че Ян-си работеше усилено, за да усъвършенства удара си на голф. Тя почука и влезе. Изненада. Пилсбъри Доубой седеше зад бюрото си по риза и четеше една тънка папка. Той продължи да чете, като й махна да влезе. Янси беше мазен, сладкодумен мошеник с бяла коса на вълни и постоянна усмивка. Преди осем години той беше неизвестен кандидат за областен прокурор, поддържан половинчато от демократите, които мислеха, че няма да спечели. Но Янси, който се оказа краен бюрократ, беше натрупал престиж с угодническия си чар и вродения си талант да говори и превъзмогна прозаичното си правно минало, за да спечели. Веднъж стъпил в кантората, той стана идеалният човек за тази работа, гъвкав като маджун в ръцете на влиятелните хора и интригантите на щата.

Джейн Венъбъл не уважаваше Янси като администратор, но го харесваше като човек. Неговата популярност беше пораснала през годините, въпреки че не беше по съдебните спорове. Той нямаше кураж за суровите битки в съдебната зала и годините, през които бе признавал престъпленията на подсъдимите, за да избегнат по-големи съдебни дирения, го бяха направили по-скоро приказлив, отколкото борец. Вместо това Янси се беше обградил с малко кадри от твърди прокурори, сред които изглеждаше добър. И след като Венъбъл беше най-добрата от групата, тя командваше през шестте години, откакто беше заместник областен прокурор. Това беше приемлив компромис до неотдавна. Докато имаше Венъбъл, Силвърмън и Торс да държат лодката му над вълните, той седеше на капитанското място. Но Торс беше напуснал в началото на годината и Вейл беше унищожил Силвърмън. Преди месец Венъбъл също беше решила да напусне разпадащата се империя, прелъстена от обещание за предстоящ офис на двайсет и осмия етаж, шестцифрена заплата и шефско място в една от правните фирми с платинени табелки в града.

Повечето от останалите в екипа на Янси не можеха да различат един правен документ от свидетелство за раждане, така че той си имаше неприятности, а след осемнайсет месеца го очакваха избори. Но ако беше разтревожен за бъдещето си, то не го показваше в действията си. Беше си все същият усмихнат човек. Махна към един стол и Джейн седна срещу него, кръстоса крака и почна да масажира с ръце крака, който я болеше.