Уилям Дийл - Първичен страх

— Слушай, трябва да разбереш — каза тя, — че прекарах цялата сутрин в една болница да разговарям с една умираща жена, навън е около двайсет градуса по Фаренхайт, градът се е превърнал в ледена пързалка и краката ме болят до смърт. Наистина не съм в добро настроение, така че това, което имаш наум, е желателно да са добри новини.

— О… е, може би по-добре да изчакаме до по-късно, когато ти…

— Не, не, Джек. Не ми ги разправяй тия. Ти започна, така че сега не можеш да спреш.

— Аз всъщност още не съм започнал.

— Разбира се, че започна, когато ме покани тук за този малък интимен разговор, така че изплюй камъчето.

— Какво искаш?

— Една малка услуга.

Венъбъл загледа Янси подозрително. След шест години тя го познаваше прекалено добре.

— Не мисля така.

— Какво не мислиш така?

— Не мисля да правя услуги точно днес.

— Все още не съм казал нищо!

— Знам, но наистина няма нужда да чуя повече, за да разбера, че отговорът е не. Знаеш ли защо? Защото не ти се доверявам, Джек. Ти би излъгал и себе си, ако беше целесъобразно. Така че, каквото и да поискаш, ако оправдава това малко съвещание, отговорът е определено не. Н с проклето Е. Сега, ако ме извиниш, имам работа. След двайсет и осем дни съм вън оттук, а имам доста неща да разчистя.

— Но това е дело, което се пада на човек веднъж в живота.

— Дело? Дело! Нямам време за никакви дела. След двайсет и девет дни ще бъда в моя бъдещ офис на двайсет и осмия етаж и ще правя значителна сума пари като шеф в…

— Аз вече говорих с Уорън.

— Уорън? Говорил си с Уорън Ленгтън? За какво?

— Просто ме изслушай. Аз ще преразпределя всичките ти други дела. Забрави за тях. Искам да се концентрираш само върху едно нещо, докато напуснеш.

— Което е?

— Делото Рашмън.

— Делото Рамън? Какво дело Рашмън?

— Не си ли чела сутрешните вестници?

— Гледах го за около две минути по телевизията. Рашмън е убит, заподозреният ще отговаря.

— То е твое. Това ще бъде единствената ти грижа. Свърши го и ще напуснеш с моята благословия.

— Архиепископ Рашмън. Ти ми даваш това с Рашмън… по дяволите, аз си имам работа, на която трябва да постъпя след по-малко от месец! Това нещо може да продължи вечно. За Бога, горкият човек беше убит едва снощи. Той дори още не е погребан, а ги вече ме пращаш в съда.

— Това дело ще влезе в съда веднага щом съдията успее да намери свободна дата. Всички искат то да свърши веднъж завинаги.

Тя скочи сърдито на крака.

— Съжалявам — извика тя. — Не мога да го поема. — Не можеш да ми го възложиш. Аз съм уведомила, че напускам. Ще ме имаш още двайсет и осем дни, край. После съм вън оттук, Джек.

— Виж, Блендинг, Ленгтън и т.н. и т.н. ще се съгласят. Ти ще идеш при тях като герой. Голяма реклама за фирмата… национална реклама. Това ще се появи на първите страници на вестниците, Джени. По дяволите, аз мислех, че ще си доволна.

— Нямам време.

— Разбира се, че имаш, Джени.

— И престани с това галено Джени.

— Уорън и аз идеално се споразумяхме. Това дело е прекалено важно, за да го пренебрегнеш. Няма да за почнеш при тях, докато не свърши.

— Да те вземат дяволите! На никой ли не му хрумна първо да говори с мен? Вие си играете с моята кариера.

— Ти си моя, докато съдът произнесе смъртната присъда, мила моя. Трябва вече да свикваш с тази мисъл.

— Ти си направил това, за да ми го върнеш заради напускането.

— Виж, това ще бъде лесно разрешимо дело — просто не можем да поемем рискове. Не можем да го провалим, по всички нравила. — Той млъкна за минута, после добави: — И аз направих това, както ти мило се изрази, защото си най-добрият прокурор, който имам… и аз искам да съм дяволски сигурен, че ще имаме това копеле опаковано с панделка като подарък и завързано за горещия стол, разбираш ли? По дяволите, ти трябва да си поласкана, че съм те избрал за тази работа.

— Поласкана, друг път, просто нямаш никой друг. Вечно ще съм ти благодарна, Джек. Всичко, което знам за архиепископ Рашмън, са двете минути предаване, които гледах по четвърти канал тази сутрин.

— Държим заподозрения в ръцете си. Но знаеш каква е обществеността. Тя иска кръв. Око за око, така да се каже. — Той се изкикоти на жестоката шега, въпреки че Венъбъл не знаеше, че очите на архиепископа са били извадени по време на нападението.

— О, по дяволите — каза Венъбъл, — той вероятно при всички случаи ще се признае за виновен.

— Няма да стане. Обществото иска това момче да стане на въглен. Няма да приемем молбата за помилване. Той ще изгори при всички случаи.