Уилям Дийл - Първичен страх

— Знаете ли какво чух да казват пазачите? — каза Аарон. — Че мис Моли ще стане известна след всичко това.

— Вероятно — каза му Вейл. — Тя определено го заслужава.

Аарон му се усмихна и каза с тих глас:

— Мога ли да ви кажа нещо, мистър Вейл? Само между нас двамата?

— Разбира се.

— За мен ти беше изпратен от Бога, ти и мис Моли.

— Благодаря, Аарон.

— Онази вечер, когато ме намериха в стаичката за изповед, бях уплашен до смърт.

— Сигурен съм, че е било така. Трябва да е било ужасно.

— Да, но след като те срещнах, знаех, че всичко ще бъде наред.

— Имаш добър инстинкт — каза Вейл.

— Така предполагам. Просто още първия път, когато те видях, знаех, че ще победим, няма значение как.

— Как разбра това?

— Просто от начина, по който говореше — той се изкикоти и се наведе към Вейл.

— Ти имаше правилния подход.

Коментарът изненада Вейл.

— Правилният подход? — каза той.

— Знаеш какво искам да кажа — Стемплър намигна.

— Виж, тя ще прегледа касетките с д-р Бескът и екипа му. Накратко ще им каже какво знае за състоянието ти.

— Те не са толкова умни колкото нея.

— Те ще те лекуват добре, сигурен съм. Те са отлични в професията си.

— Не ми изглежда така. Тя някак си ги накара да изглеждат глупаво.

— Така става понякога. Не се получава така винаги.

— Ще видя ли някога видеокасетите?

— Сигурен съм, че ще ги видиш, рано или късно. Вероятно ще зависи от това, колко добре върви терапията.

— Може би те няма да приемат мнението й, знаеш, че в мен има двама души. Не може ли тя да работи с мен?

— Аз също бих желал това, Аарон. За нещастие ти си под юрисдикцията на щата. Топката е в тях.

— Малко глупаво, не мислиш ли?

— Как така?

— Е, тя и аз работихме заедно известно време, може човек да си помисли, че те ще извлекат полза от този опит…

Докато Аарон говореше, нещо около него смути Вейл за момент. Какво беше това? Очите му ли? Някаква почти неуловима промяна в говора…

— …тя добре познава Рой… — добави той.

Вейл погледна към Аарон. Разтърси пакета с цигари, извади една с устни и я запали. Мислеше.

— Какво за Рой? — попита той.

— Понякога аз също се безпокоя — каза той.

Вейл почувства внезапен хлад. Нещо отвътре. Инстинкт. Нещо ставаше тук.

— Не те разбирам? — каза Вейл.

Изведнъж всякаква следа от носовия говор на апалачите беше изчезнала. Доминираше равният акцент на Средния Запад на Рой. Вейл пушеше тихо и духаше пушека към тавана, като чакаше да види какво ще се случи.

— Рой? — каза той накрая.

— Зависи — отвърна той с гласа на Аарон. — С кого наистина искаш да говориш? С мен? Движението на тялото му изведнъж се промени. Очите му угаснаха, тонът му стана остър. — Или искаш да говориш със стария Рой? Искаш ли да чуеш една тайна? — Още веднъж движението на тялото му се промени, очите му светнаха, в гласа му отново се появи диалектът на апалачите. — Ще получиш същия отговор и в двата варианта.

Той се изсмя на Вейл.

Този път студените тръпки прерязаха Вейл. Устата му леко пресъхна. Той погледна към момчето за няколко секунди, после стана изведнъж и тръгна към вратата.

— Остани тук, Марти. Не ставай глупак. — Изражението на тялото му се промени отново. — Просто се отпусни и ме изслушай. — Стемплър стана, протегна ръцете зад себе си и затътри краката си до края на масата и обратно. Стоеше на около един фут пред адвоката. Вейл седна отново. Когато Стемплър заговори, държанието и акцентът му се промениха. Напред-назад. От Рой към Аарон, от Аарон към Рой. Сякаш наблюдаваше сюрреалистична анимация. Или някой извънземен във фантастичен филм. Сякаш наблюдаваше живака, който се хлъзга напред-назад в епруветка. — Просто помисли върху това, Марти. Какво ще им кажеш? Че те оплескаха всичко? Господи, човече, та ти водеше всички в съдебната зала за носа. Накара този съдия да изглежда сякаш току-що е глътнал някоя любеница. — Той седна на края на масата, като гледаше Вейл с благите очи на Аарон. — Те не могат да ме съдят пак, това ще бъде двоен риск. — Очите му се промениха отново, станаха по-твърди. — Освен това, ако им кажеш, че съм те излъгал, ще станеш най-големият глупак в щата. А докторът? По дяволите, тя ще си е заминала, човече. Може да чуе нещо отнякъде. — Рой се засмя. — Но ти няма да й кажеш, това ще бъде направо глупаво, нали така? — Той се засмя отново. — Те ще помислят, че вие двамата сте нагласили цялата работа. Това може на теб да ти навреди, но нея направо ще унищожи.

Вейл го гледаше с очи като сачмени топчета. Гневът се надигаше в него, но той остана напълно спокоен. Довърши си цигарата и я смачка в пепелника.