Уилям Дийл - Първичен страх

ВЕЙЛ: Сега поговорихме накратко за пориоманията или състоянието на пориомания, което вие описахте като временна амнезия. Това ли става, когато Аарон се променя?

МОЛИ: Да, той изпада в състояние на пориомания — това е амнезия. На Аарон му се губи време, когато Рой се появява.

ВЕЙЛ: Възможно ли е всъщност Рой да е извършил убийството на епископ Рашмън и Аарон да е бил в състояние на пориомания и да не знае за това?

МОЛИ: Да.

ГУДМЪН: Ваша светлост, сериозно възразяваме на цялата тази процедура. Ние бяхме повече от великодушни да позволим на мистър Вейл да говори за психически болести, но сега имаме диагноза, която изобщо не се споделя от трима известни психиатри. Споменава ни се за този другар от детството на Стемплър със склонност към убийства. Получаваме твърдения, че една възрастна го е съблазнила, когато е бил четиринайсетгодишен, което не може да бъде потвърдено. Някакви неясни диагнози за майката на Стемплър, което не може да бъде доказано. Ако този Рой съществува, нека го видим. Нека поговорим с него. Инак предлагаме цялата тази тенденция на задаване на въпроси да бъде забранена.

ВЕЙЛ: Ваша светлост, не можем да ви предоставим Рой по заповед. Той се появява и изчезва. Обаче имаме няколко касетки с интервюта…

ГУДМЪН: Възразяваме, възразяваме! Ние поискахме копия от касетките и бяхме уведомени от адвоката, че те няма да бъдат използвани по време на процеса и затова бяхме лишени от откритието. Сега искаме свидетел. Нека предостави свидетел, така че да го подложим на кръстосан разпит или цялото това предположение за раздвоена психика е неприемливо.

ВЕЙЛ: Ваша светлост, не можем да предоставим този свидетел, когато пожелаем. Дори ако го призовете с призовка, не можем да го предоставим по желание. Затова касетката е най-доброто доказателство.

СЪДИЯТА: Добре, добре. Аз отхвърлям възражението на прокуратурата за предоставяне на психологични данни. За съда и за съдебните заседатели е важно да разберат естеството на разстройството, ако фактически има разстройство. Ключовият въпрос тук е, допустими ли са касетките? И в този случай съм съгласен със прокурора. Свидетелят е най-доброто доказателство. Ако не можете да го предоставите, това си е ваш проблем.

ВЕЙЛ: Пълни глупости!

СЪДИЯТА: Това е обида. Хиляда долара глоба и десет дни в затвора. (Смее се.)

ВЕЙЛ: Благодаря много. Той натисна бутона стоп на видеото и хвърли дистанционното управление.

Съдията се облегна назад и го разгледа внимателно няколко секунди.

— Томи е прав тук — каза той. — Ако си отказал касетките, за да не се разбере, не можеш да ги предоставиш, без да дадеш шанс на експертите на противоположната страна да ги изследват. И ако не можеш да доведеш Рой на свидетелската скамейка, остава думата на Моли срещу тримата щатски експерти — везните наклоняват към щата. Всъщност една видеокасетка не може да замени истинското нещо.

Всички се спогледаха. Вейл седна зад масата, запали цигара и се загледа намръщено в пространството.

— Марти — каза съдията, — не можеш да използваш касетката с момчетата от олтара, без да потвърдиш, че гласът принадлежи на Рашмън; не можеш да използваш шизофренията на майката като генетична връзка с Аарон на базата на диагноза по телефона; и не можеш да използваш като защита раздвоената психика без пряк кръстосан разпит на Рой или да позволиш на прокуратурата да вземат касетките за изследване.

Той млъкна за момент, после добави:

— Всъщност в този момент, адвокате, бих казал, че си доста натясно.

Вейл мразеше мотелите. Мразеше миризмата на дезинфекционни средства, усещането за влага под краката си от меките чаршафи, двайсетдоларовйте гравюри на Дега на стената, износените кърпи, бележката в тоалетната, която уверяваше гостите, че тоалетната чиния е основно измита с „лизол“, неудобните дюшеци и напълнените с дунапрен възглавници. Мразеше мотелите понеже машината за лед сигурно беше някъде надолу по коридора, а телефонистът се появяваше около десет и половина. Мразеше ги. Ако това беше епизод от „Зоната на здрача“, Вейл щеше да влезе в стаята в Дейзиленд и на другата сутрин да излезе в Дюбюк. Той взе кошницата за лед и се залута наоколо да открие машината. Когато се върна, почука на свързващата врата към стаята на Моли. Тя отвори и се усмихна.

— Какво ще кажеш за малко бърбън преди сън? — попита той.

— Какво ще си помисли чиновникът от регистрацията? — Тя го последва в стаята и се просна напряко на леглото.