Уилям Дийл - Първичен страх

— Това са най-солидните материални доказателства, които съм виждал в углавно престъпление — каза Уудсайд. — Имаме всичко освен свидетел.

— И мотив — каза Шекълфорд.

— Не бъди прекалено сигурен — отговори Венъбъл. Очите на Шекълфорд се заковаха в нейните, но тя не обърна внимание. — Имаме трима психиатри, които ще свидетелстват, че Стемплър е нормален. Епископът го е накарал да си тръгне, понеже е живял незаконно с това момиче Линда. Нашето твърдение е, че Стемплър и Рашмън са се скарали. Стемплър е трябвало да отиде в пещерите. Момичето му го е напуснало. Вероятно е щял да прекъсне задочното си обучение. Можем да изградим силни доводи, че той се е почувствал предаден от добрия епископ, така че е замислил и извършил убийството. — Тя се обърна към Шекълфорд. — Знам, че имате проблем с това, Чарли.

— Мисля, че Вейл ще ни изяде по отношение на мотива, най-вече защото всичко е предположения й слухове.

— Трябва да осигурим мотив — каза тя. — Ако не успеем, ще ни притисне много силно.

— Просто казвам, че това е като обезмаслено мляко — вметна Шекълфорд.

— Тогава добави му малко масло.

— Не мога да го направя.

— Запомни — каза тя, — имаме трима психиатри — един от тях е жена, което трябва да балансира неговия психиатър — жена! — и тримата ще свидетелстват, че, под този вид стрес той е могъл да бъде мотивиран за тази реакция. Сега това е най-доброто, което можем да направим.

— Какво ще кажеш за пориоманията? — попита Стенър.

— Всичките трима психиатри ще кажат, че той никога не е изпадал в състояние на пориомания, докато са говорили с него дори под най-лошия стрес.

— Което означава?

— Което означава, че те не му вярват. Нещо друго, Ууди?

Уудсайд каза:

— Можем да сверим власинките, намерени на подноса, ножовете, с неговите ръкавици в джоба на палтото.

— Прекрасно — каза тя развълнувано. — Значи можем да докажем, че е дошъл пред кухнята.

— Или е отишъл там и е взел ножа — каза Уудсайд.

— И в двата случая това опровергава неговата „мистериозна теория за убиеца“ — каза Стенър.

— Определено го поставя под съмнение — съгласи се Венъбъл.

— Доколкото става въпрос за Джордан и Холоуей… — започна Уудсайд.

— Забрави за тях — прекъсна строго тя. — Продължавй да работиш върху това, но то не е свързано с нашия случай. Освен ако докажем, че са били убити преди Рашмън и че Стемплър е бил там, когато са умрели, иначе няма да ги споменавам. Както ти казах, най-добрият начин да объркаш едно хубаво дело за убийство е да го дублираш. Който ме наследи, може да се тревожи за двамата.

— Виждала ли си статията на Конърмън? — попита Данелсън.

— Е, той е научил някои глупости от полицаите в Бърджис и спекулира, че Джордан и Холоуей са изпратени на оня свят от убиеца на Рашмън, и това може да е станало, след като Рашмън е бил убит, тоест, когато Стемплър е бил под арест. Не Конърмън, а аз ще водя това дело — допълни тя бавно и с много жлъч. — И който е чел тези глупости няма да бъде в числото на журито. Това няма връзка и няма да бъде споменато в този процес, окей?

Те прекараха един час в разговори за даването на показания, редуването на свидетелите и материалните доказателства, но тя не отвори дума за стратегията. Когато си тръгваха, тя помоли Стенър да остане за няколко минути. Сервитьорите почистиха масата. Венъбъл седна на стола до нея и погледна през купчините преписи към Стенър, който седеше сковано на един прав кухненски стол. Тя запали една от своите дълги, тънки цигари, после си спомни за отвращението на Стенър към пушенето и я загаси.

— Това не са просто преписи — каза тя, като се наведе напред и потупа дебелите папки. — Това са преписи от десет от най-трудните дела на Вейл. Проучих всяко едно от тях, Абъл, като търсих ахилесовата му пета…

— Намери ли я? — попита той, без да промени изжението си.

— Така мисля. Виж, Вейл иска не само да спечели — той иска да спечели всичко. Ще унищожи свидетелите, ще рискува гнева на съдията, ще играе с пресата — ще направи всичко — за да спечели голямата победа. За да направи това, той ще рискува. А когато рискуваш, няма такова нещо като второ място. Или печелиш, или губиш всичко. Вейл никога не е губил всичко.

— Навремето е признавал вина за по-малко престъпление, за да избегне съдебно преследване за по-голямо престъпление — каза Стенър, като вдигна рамене.

— Ъхъ. Секретът е в това, какво иска той? Ох, той ще поиска целия пакет, но винаги си има един компромис, който чака настрани и компромисът е това, което той наистина иска. Ако се съгласи с някое признание, тогава признанието винаги е това, което иска той.