Уилям Дийл - Първичен страх

— Не бих допуснал това — отговори Гудмън.

— Ние приемаме, че те знаят всичко, което знаем и ние — каза Вейл. — По този начин няма да допуснем грешка.

— Може би те знаят повече от нас. Може би сме пренебрегнали нещо.

— Да — каза Вейл. — Със сигурност дълго време сме пренебрегвали Рой. Във всеки случай това е теоретично. Тя няма да го използва, освен ако докаже, че Аарон е убил Джордан и Питър, а тя няма да направи това.

— Защо не? — попита Наоми.

— Прекалено е умна — отговори Вейл. — Дяволски по-лесно е да се докаже едно убийство, отколкото три. Тя няма да изпусне едно лесно дело, за да поеме риск да доказва още две.

— Освен това — каза Гудмън, — доколкото разбрахме, Даниелсън не може да определи кога са били убити. Периодът варира до четири седмици, като започва седмица, преди да бъде убит Рашмън.

— Да, тя е прекалено умна, за да клъвне на това — допълни Вейл. — Ще почакаме, докато установят връзка между убийството на Рашмън и убийството на двете момчета, после ще притиснем Даниелсън. Според неговото разследване шансовете са три към едно, че Джордан и Холоуей са убити след епископ Рашмън, когато Аарон е бил под арест. И сбогом, мадам прокурор — каза Вейл. — Журито ще погледне кръстосано на трите дела. Но това е спорно, тя няма да влезе в този капан.

— Затова ли каза на Стенър за убийствата? — попита Гудмън.

Вейл не отговори веднага, после вдигна рамене.

— Заслужаваше си изстрела. Освен това имахме ли друга възможност? Какво имаш за нас, Наоми?

— Фондацията „Гудхайм“!

— Какво, по дяволите, представлява фондацията „Гудхайм“?

— Това е едно от двайсет и двете различни благотворителни дела. Управлява комитети и притежава компании във фондацията „Рашмън“ — каза тя. — Написала съм го така, че да следите по графиките. — Наоми прокара пръст по четириъгълниците на матрицата, докато обясняваше. Вейл и Гудмън следяха дирите жадно. — Това е като пирамида. На върха е фондацията „Гудхайм“. Тя е касиерът за всички благотворителни дела. Това, което тези благотворителни заведения изразходват, отива при „Гудхайм“ и се заплаща. Три строителни компании извършват цялата поддръжка от изграждането на нови сгради до боядисването. Две автомобилни компании поддържат превозните средства. Тези две упълномощени фирми правят цялото счетоводство. Клиниката „Бернщайн“ е официалната им „болница“… общо двайсет компании, и те дават сметките си директно на „Гудхайм“. Никой в благотворителните дела дори не ги одобрява. Защо? Погледнете тук. Всичките директори на благотворителните дела са членове на управителния съвет на „Гудхайм“. Получават сметка за двайсет хиляди долара за ремонт на Дома на Спасението и им изпращат чек. Сега погледнете това. Всяка от тези компании е направила максимум дарение по закон за определени политически кандидати.

— Дотук законно — каза Вейл. — Границата е 25 000 долара за кандидат.

— Само че използват тези дванайсет компании — каза Наоми, — което прави дванайсет пъти над позволените дарения за всеки от тези осем кандидати. Това е почти десет процента от годишните им приходи — над пет милиона долара в незаконни дарения за кампанията.

— Та това е повече от няколко углавни престъпления — каза Гудмън.

— И във всеки един от случаите — продължи тя — през трите или четирите месеца, предшестващи даренията, тези компании са представили големи сметки на „Гудхайм“. Вижте, Беренщайн прави разходи по три-четири хиляди на месец. После изведнъж те скачат на двайсет и две хиляди, осемнайсет хиляди — и тук веднъж трийсет хиляди.

— Значи те отчитат доходи и приписват дарения от данъка върху доходите си — каза Вейл.

— Има още — каза Наоми. — Четирима от получателите са също членове на съвета на управителния съвет, които одобряват помощите… включително областният прокурор, Джек Янси, и познай кой? — Тя посочи към името. — Твоят и моят приятел, съдията Хари Шоут.

Вейл тихо подсвирна през зъби.

— Ако това се узнае, чао на Върховния съд за Хари.

— Хитро — каза Том. — Един огромен, незаконен подкупен фонд и никой не може да проговори, защото всички са виновни. И повечето от големите клечки в града са членове на управителния съвет. А това кара доста хора да мълчат — каза Гудмън.

— Вероятно само тези четирима от подкупния комитет знаят за това — каза Вейл. — Политиците си мислят, че даренията идват от компаниите.

— Но ръководителите на компаниите трябва да знаят за даренията — вметна Наоми.