Уилям Дийл - Тай Хорс

Хатчър погледна през прозореца. Дежурният офице се беше засилил през заснежения плац направо към спалното помещение.

— Ох, мамка му! — изломоти Хатчър.

Сложи стола на мястото му и се втурна да оправи стаята. Насъбра вестниците и книгите и ги нареди в ъгъгла на работната маса, нахвърля разпилените дрехи гардеробчето и затвори вратата.

— Кво си мислиш, че прайш бе, нообранец? — заломоти Коуди.

— Дежурният офицер се е засилил право насам — каза Хатчър. — Ако ви снимат пиян в стаята, ще ви изхвърлят оттук, сър.

— Да ме изфърлят — запелтечи пиянски Коуди. — Шъ ги науча аз тях, сичките.

— Всички кои, сър.

— Глей си твойта раута.

— Йес, сър.

Хатчър чу как външната врата на спалния корпус с отвори и после се затвори.

— Вече се качва насам — рече Хатчър, почти пани ран.

— За кво стаа ъмрос?

— За шибания дежурен офицер, сър.

— Майната им на дежурните. — Хатчър награби Коуди и го заблъска към вратата на банята. — Кво прайш, дяволите да те…

Хатчър го натика в банята и пусна душа над него. Върна се в стаята и затвори вратата към банята После отиде до гардеробчето на Коуди и извади чифт обувки, кутийка боя и четка. Чу, че дежурният офицер приближава към стаята. Започна трескаво да лъска обувките, а в тоя момент дежурният заблъска по вратата.

— Мистър Коуди?

Хатчър му отвори.

— Какво правиш тук, новобранец? — запита го дежурният, насочил изпитателен поглед към Хатчър.

Хатчър вдигна обувката и четката към него.

— Лъскам обувките на мистър Коуди, сър.

— Къде е Коуди? — запита дежурният, избута Хатчър встрани от вратата и влезе в стаята. Хатчър погледна иззад гърба му към пода до леглото. Там, до крака на леглото, беше оставена начената бутилка водка със завъртяна капачка. Хатчър се доближи съвсем предпазливо до леглото, пусна обувката да падне, изчака, и в момента, в който тя се приземи на пода, изрита бутилката под леглото.

Дежурният се извърна към него и Хатчър се изпъна като при команда „мирно“.

— Извинявам се, сър — запелтечи той. — Изпуснах обувката.

В тоя момент вратата на банята се открехна и Коуди, със стичаща се от косата му вода, надзърна през процепа Беше увил една хавлия около раменете си.

— Какво става? — запита той строго.

— Каква беше тая гюрултия тук, Коуди? — запита го на свой ред дежурният офицер.

— А-а, радиото — отвърна Коуди — Изключих го. Хващай се пак с обувките, новобранец! — И затръшна отново вратата на банята.

— Да, сър!

Дежурният офицер тръгна към изхода на стаята.

— Друг път го пускайте по-тихо — рече той на излизане.

Коуди се измъкна от банята Хавлията още стоеше увита около раменете му и от косата му се стичаше вода Куртката му, която си беше на него под хавлията, беше цялата мокра. Дойде до средата на стаята и се заоглежда, отпусна се на четири крака и започна да лази но пода и да търси бутилката. Съгледа я под леглото, пресегна се и я измъкна оттам. После седна на пода, облегнат на ръба на леглото, отвъртя капачката и започна да се смее идиотски.

— Много ти сече пипето, нообранец, навреме ти идва, чесно. Шъ удариш ли ена глътка?

— Не мисля, че…

— Сяай и удряй ена шибана глътка, нообранец — каза Коуди, целият сияещ и протегна бутилката към него.

Хатчър седна на пода до него, удари една стабилна глътка и разтресе глава.

— Голям си чешит бе, нообранец — каза Коуди малко подигравателно. — Отдавна те наблюдавам. Раздаваш го малко особняк, а? И как му викате на това, улична солидарност, а?

— Може и така.

— Може и така, какво?

— Сър.

— Аттака — той удари още една глътка и подаде пак бутилката на Хатчър. — Моят старец е военен, ама един път, нообранец. Сички обичат Бъфало Бил Коуди.

— Да, сър.

— Добре де, мамка му на сичко — каза той и направи неопределен пиянски жест с ръка. После се втренчи в бутилката водка. — Кво мислиш, дали шъ стана някога адмирал, нообранец?

Хатчър отпи по реда си от водката и я върна на Коуди.

— Такъв ли искате да станете, сър?

— Не сме ли тук точно за тва? Тва е Военноморска академия на Съединените щати, нообранец. Сички тряа да станем адмирали, преди да се дотътрим до пенсия, не ти ли е ясно тва? Нали и ти за тва си тук? Или си дошъл само за претс… прест… престиж? — Той се изхили и върна бутилката.

Хатчър удари поредната стабилна глътка от водката. Стаята вече започваше да му се върти пред очите.

— Обичам океана — рече накрая той и подаде бутилката обратно на Коуди.

— „Обичам океана“ — имитира го Коуди и се разхили. — Божичко, тоя бил дошъл тук, щот обичал скапания океан. Добре де, нообранец, и кой океан обичаш най-много?