Уилям Дийл - Тай Хорс

— Добре, изчезвайте оттук! — изкрещя им Снайдър.

— Движение, движение, движение! По двама! — И той започна да се кикоти, докато те се изнасяха на бегом към помещенията си.

Само минута по-късно високият кадет се появи на вратата в помещението на Хатчър.

— Всички освен Хатчър да напуснат — изкомандва ги той и помещението се опразни незабавно. Хатчър стоеше прав и вдървен в новата си униформа, сякаш беше глътнал бастун. Коуди застана съвсем близо до него, но погледът му беше насочен встрани. Заговори му, гледайки през прозореца към плаца:

— Името ми е Мърфи Коуди. Ти ще ме наричаш мистър Коуди.

— Йес, сър.

— Чух, че си момче от улицата. Вярно ли е това, новобранец?

— Вижте, сър, аз…

— Да или не!

— Да, сър!

— Разбрах, че си шампион на „Златната ръкавица“ в Бостън. Истина ли е?

— Да, сър.

Коуди погледна към него.

— Средна категория?

— Да, сър.

— Защо тогава се държиш като насран, новобранец? — каза Коуди и излезе от помещението.

Денят на благодарността, 1963 година. Студен ден с остър, пронизващ вятър.

— Лицеви опори, новобранец — изрева Снайдър, щом съгледа Хатчър на излизане от столовата и първокурсникът изпълни командата.

Вече дузина от новобранците се бяха пречупили от безмилостния терор, който им налагаха Снайдър, Коуди и другите кадети. Но въпреки това Хатчър усещаше, че по някакъв особен начин Коуди го предпазва, специално него. Хатчър беше изненадал всички. Докато другите новобранци се бяха огънали и подчинили пред безпощадния тормоз, който им налагаха, Хатчър сякаш все повече укрепваше психически и с всеки изминал месец ставаше все по-устойчив. Когато дойде зимата, вече беше добил увереност, че ще успее да преодолее тази критична първа година, ако Снайдър не засилеше конфронтацията си с него.

Но Снайдър имаше други намерения.

— Хатчър е мой — парадираше открито Снайдър. — Ще го скапя. Ще го накарам да си замине оттук още преди Коледа.

Той тормозеше Хатчър непрестанно — в умивалнята, на плаца, в учебните помещения — и всичко това съпроводено от обидни и унижаващи реплики. Накрая Хатчър едва издържаше.

И сега отново го беше подхванал.

— Тая академия е само за мъже, новобранец — изръмжа му Снайдър. — А ти не си никакъв мъж, ти си нещо, на което в моя край викаме J.D. 12 12 J.D. — абревиатура от фонетичното сходство на жаргонния термин jade (джейд), със значение „мърша, кранта“ и т.н. (Б.пр.) Знаеш ли какво значи J.D., новобранец?

— Йес, сър.

— Аз ще се нагърбя с благородната задача да те разкарам оттук. Да знаеш, че си свършен вече. Ти не заслужаваш да станеш офицер в тая академия за мъже.

Хатчър не каза нищо.

— Искаш ли да станеш офицер, новобранец?

— Йес, сър.

— Ама че си майтапчия. Че ти нямаш ни майка, ни баща, бе, нали така?

Хатчър не отговори. Но в тоя момент почувства как кръвта се надига към главата му.

— Попитах те нещо, новобранец.

Отново никакъв отговор.

Снайдър доближи физиономията си толкова близо до него, че Хатчър почувства дъха му.

— Нали знаеш как им викат на тия, дето нямат ни майка, ни баща, а, новобранец?

Хатчър стоеше стиснал зъби и гледаше право пред себе си. Мъчеше се да удържи да не започне да трепери от ярост.

— Кажи я тая думичка! — нареди му Снайдър.

— Може да не я знае думичката, Снайдър — обади се гласът на Коуди. Хатчър продължаваше да гледа право пред себе си. В следващия момент Снайдър се отмести встрани и пред погледа му застана Коуди.

— Може пък да не е стигнал до тоя клас в училище, когато се учи това, а? — каза Коуди.

— Така ли е, новобранец? — изръмжа Снайдър.

— Е, новобранец, така ли е? — повтори след него Коуди.

— Йес, сър — отговори Хатчър.

Снайдър се наклони леко към Коуди и му каза провлачено:

— Тоя е мой, Коуди. Ще го изпратя за храна на кучетата в Бостън още преди Коледа. — Изсмя се ехидно и излезе.

— За малко да му изпуснеш края, новобранец — каза му Коуди рязко. — От доста време те наблюдавам. Сега чуй какво ще ти кажа. Всички си мислят, че с тебе е свършено вече, но ти ще ни изработиш всичките. Затова дръж се, не се изпускай. Снайдър се опитва да те провокира да си изпуснеш нервите и ако успее, с тебе наистина е свършено. Изтърпял си толкова време досега, просто продължи да стискаш зъби. Още няколко месеца и ставаш второкурсник и вече никой няма да смее да те тормози.

— Какво има той против мен, сър?

— Той е елитарист. Смята, че не си подходящ за тая служба.

— А вие как смятате, сър?