Уилям Дийл - Тай Хорс

— Дребна работа — каза той, — ще се оправиш.

— Това ще ме убие — изпъшка Слоун и притисна якето си към раната.

— Аз трябва да те убия. Ти си опасна твар. Излъга ме, подмами ме тук и ме предаде. Ако някой заслужава да умре, това си ти, а не Коуди.

Обичайната усмивка се появи по устните на Слоун.

— И никакво съчувствие, а, приятелю?

— По-скоро бих изпитал съчувствие към дявола.

— За Бога, не можеш да ме убиеш — каза отпаднало Слоун. — Аз съм твоето семейство.

— О-о, мога, Хари, мога. Но няма да го направя и това няма нищо общо с каквото и да е семейство.

— Аз си вършех моята работа, ти си вършеше твоята — каза Слоун. — Мисля, че не е нужно да ти обяснявам това.

— Но няма друг начин да сложим край на тоя въпрос — отвърна му Хатчър.

— Имал си проблеми, подобни на тия тук, навсякъде по света.

— Не, Хари. Тук ме беше изпратил на явна смърт. А твоята работа е да си извлечеш политическата изгода.

— Както и да го наречеш, твоята работа е да си изпълниш операцията и да забравиш.

— Не, тоя път ти ще изпълниш и ще забравиш, а аз ще мисля за нещата.

— О-о, глупости. Ти си войник. Вършиш това, което вършат войниците.

— Години наред все това ми говориш. Но аз не вършех това, което вършат войниците, вършех това, което ти ми казваше да свърша.

— Защо все пак реши да дойдеш тук? — понита го Слоун.

— Мислех си, че върша нещо благородно, нещо, с което да променя нещата, чувство за отговорност към стар приятел. Говоря за Коуди, не за теб.

— О! — патетично махна с ръка Слоун. За момент и двамата потънаха в напрегнато мълчание, после Слоун продължи: — Ти беше най-добрият, най-добрият, когото някога съм имал. Идеалният невидим боец.

— Бедата е, че не ти останаха повече войници, нали. Хари? Един прекалено често играе двойни игри, на друг много често му се случва да лъже, и една сутрин се събуждаш и виждаш, че не са ти останали никакви бойци. Всичките или са избити, или са осакатени, или са напуснали. Затова си направил сделката си с Фонг.

Слоун се преви и притисна още по-силно раната си с ръка, пъшкайки от болката, която пареше дълбоко в рамото му. — Кажи ми поне едно нещо — изрече той с изкривен от болката глас. — Жив ли е Коуди?

— Не, мъртъв е — прошепна Хатчър. — Умрял е много отдавна.

— Дяволите да ме вземат — процеди Слоун. — Толкова шум за нищо.

— Не беше за нищо. Това пътуване беше за изплащане на сметките ти.

— Изплащане? На кого?

— Ти се изплащаше на Толи Фонг.

— Ти си луд. Откъде накъде аз ще съм длъжен на Толи Фонг? Защото идвам да му пуша от лулите ли?

— Не. Защото той зае нашето място. Когато на теб не са ти останали войници, ти си си намерил нов взвод екзекутори, които да изпълняват заповедите ти — Фонг и неговите убийци от Чию Чао. Той те отърва от Камион в Атланта, защото Камион беше прекалено независим и прекалено корумпиран. Рано или късно това щеше да излезе на бял свят и момчетата от Държавния департамент щяха да се ядосат и да провалят плановете ти. А, от друга страна, Козомил е много послушен и кротък.

— Но и няма половината от валутните резерви на Мадранго в банкови сметки в Швейцария — добави Слоун.

— А Козомил ще бъде послушното момченце и ще чака заповеди директно от Белия дом, за да реши какво да прави — продължи Хатчър.

На около трийсетина ярда зад тях, от надвисналия над реката мрак се подаде лицето на Толи Фонг, който се показа над водата и сграбчи с ръце металната стълбичка, спускаща се от кея във водата. Ръцете му бяха обгорели, а кожата на лицето му беше сбръчкана от изгарянията. Той се издигна с мъка нагоре по стълбата и чу гласовете в тъмнината. Предпазливо погледна над горния ръб на кея и забеляза Хатчър и Слоун в уличката отсреща.

— Познавам те много добре — казваше в тоя момент Хатчър. — Много-пъти си правил такива неща. В Париж беше върхът ти. Не само се отърва от тримата посланици, които ни създаваха проблеми във връзка с нашите военни бази в Европа, стовари отговорността за това върху Хиената и същевременно се отърва и от него. Винаги си бил страшно изобретателен. Винаги държиш по пет-шест аса в колодата си.

— Добре де, и това е операция в защита на националните интереси, нали?

— Въпрос на интерпретация.

— Наречи го, както щеш. Врагът никога не спи, момчето ми, не забравяй това. Искаш да се правиш на сантиментален — добре, но искам да ти кажа, че удаде ли ми се някакъв шанс да се отърва от такъв мръсник като Хадиф с цената на незначително нарушение на правилата, можеш да си заложиш задника, че ще го направя. Това ми е работата. Вярно, сключих сделка с Фонг. В случая той се оказа от нашата страна на барикадата.