Уилям Дийл - Тай Хорс

Хатчър си проправи път през купищата бракувана продукция от плодове и зеленчуци, натрупана на кея, и стигна до кораба, оглеждайки отстрани борда му от старо тиково дърво, като търсеше цепнатини в него. Успя да провре пръсти в една цепнатина, притегли тялото си нагоре и се заоглежда за друга, после трета, придвижвайки се инч по инч нагоре по корабната обшивка от старо тиково дърво — цепнатина след цепнатина, пукнатина подир пукнатина, както навремето го беше обучил Сирило.

За разлика от останалите, Хатчър беше добре познат в средите на Чию Чао и не можеше да си позволи да се качи открито на борда на кораба, уж като търговец. Всеки един от убийците на Фонг беше запечатал чертите на лицето му в паметта си и той знаеше това. Това беше начина, по който действаха те. Също като ФБР. „Десетимата най-търсени.“

Ърп обаче се разхождаше но палубата, нахлупил каубойска шапка и с широко яке тип сафари, привързано хлабаво около кръста с платнен колан. Запали си пура и погледна небрежно в покрития с решетка люк към намиращия се отдолу трюм. Видя Били Кот и двама от помощниците му, които се излежаваха в беседката и пиеха. От Фонг нямаше и следа.

Хатчър висеше на една ръка, плътно прилепнал отстрани на кораба, а другата му ръка безшумно се плъзгаше по гладкия, дървен корпус, търсейки място за захващане. Напипа една отцепена треска, откърши я и задълба със здравите си пръсти мястото под нея, докато най-после успя да пъхне там върховете на пръстите си. Издърпа тялото си бавно нагоре, протегна другата си ръка и затърси пипнешком нова пукнатина.

Горе на борда Ърп потупваше дините, пообелваше по някое листо от марулите и ги миришеше, като се стараеше да си дава вид, че си разбира от работата.

— Добри ли са? — попита един от продавачите тайландци.

— Да, не са лоши — отвърна Ърп. — Колко ще струва цялата партида? — И той посочи с ръка около себе си.

— Всичкото? — запита изуменият тайландец.

— Да. Какво имате долу, още стока?

— Още от същото.

— Ще ми се да хвърля едно око.

Тайландецът, който искаше да угоди на Ърп, го поведе към люка, през който се слизаше под палубата. Двама въоръжени китайци стояха наблизо, облегнати на релинга, и ги оглеждаха небрежно.

По същото време Сай се приближи с една дълга, тясна моторна лодка от другата страна на кораба, до отвора към трюма, и заговори един от тайландците товарачи. Коркскрю, стиснал под мишница ловджийската си пушка, премина към носа на лодката и оттам скочи в трюма на кораба. Вътре видя Ърп да слиза по стълбите.

От другата страна Хатчър продължаваше да пълзи инч по инч нагоре към палубата. Накрая успя да се хване с една ръка за релинга зад пазачите, после се хвана и с другата, след това се изтегли нагоре и надзърна над палубата. Огледа всички, които бяха там, търсейки Потър, но не го видя. След малко забеляза един прегърбен, стар китаец да се приближава към един от въоръжените пазачи.

— Имате ли огънче? — понита старият мъж.

— Не пуша.

„Господи, това е Потър“, помисли си Хатчър.

Потър застана пред другия гангстер, който извади запалка „Бик“ и му я подаде. Потър бръкна под шафрановата си роба и стисна дръжката на армейския нож, затъкнат в колана му. Заизмъква го бавно изпод робата си и тъкмо в момента, когато Хатчър със скок се изправи над релинга, дръпна назад главата на единия бандит и преряза гърлото му, Потър заби масивния, боен нож до дръжката под ребрата на втория.

И двамата гангстери умряха, без да издадат звук.

Хатчър изтича до главната мачта, бързо преметна през нея едно въже и прихвана свободните краища към халката на колана си.

Потър тръгна по водещата към трюма стълба.

Вътре в трюма движещият се със самоуверена походка Ърп се приближи към беседката, в която седяха Били Кот и двамата му помощници. Толи Фонг не се виждаше никъде.

— Името ми е Холидей, от Валдоста, Джорджия, Съединените щати — извика им Ърп. — Имам намерение да купя останалата част от товара ви.

— Всичко? — попита изненадано Били Кот.

— Точно така. Нека ви дам визитната си картичка. Без да отмества поглед от очите на Били Кот, Ърп бръкна под якето си и светкавично измъкна дългоцевия пистолет 44-и калибър, доближи го на около шест инча от гърдите на Били Кот и стреля. Огромният пистолет изтрещя, куршумът се заби в гърдите на Били Кот и прониза сърцето му. Мощният изстрел го подхвърли на около шест инча нагоре от пода и няколко фута назад към страничния отвор на кораба, където той падна по гръб, разперил ръце и крака.