Уилям Дийл - Тай Хорс

Хатчър тръгна напред по тесния проход, придържайки се плътно към стената, стиснал готовата за стрелба пушка.

Зад него Потър оглеждаше преградната стена и почти веднага забеляза издаващите се навътре два стогалонови резервоара с гориво. Насочи своя АК-47 и изпразни пълнителя си в тях. 9-милиметровите куршуми затракаха по ламарината, разкъсаха резервоарите и отнесоха свързващата ги тръба. Във вътрешността на кораба се заизлива бензин на силни струи и почти веднага стигна до горящите дървени части. Огънят пропълзя по струйките бензин, стигна до резервоарите и те избухнаха. Две огромни, завихрящи се огнени кълба изригнаха изпод палубата и встрани през корпуса на кораба. Горящият бензин се изля и върху изсипалия се хероин, запали го и го превърна в горяща, черна смола. Кървавочервените пламъци превърнаха кораба в горящ ад.

Хатчър се беше хвърлил на пода, покрил главата си с ръце. Огнената вълна прелетя над главата му и потопи в пламъци пътеката пред него.

Една изпълнена с пръски бензин огнена сфера връхлетя върху Фонг. Пламъците изгориха лицето му. Дрехите му избухнаха в пламъци. В този момент избухна и вторият резервоар, отнасяйки част от корпуса на кораба и ревящият от болка Фонг полетя през дупката като горяща сигнална ракета и падна в реката.

Мъжете от Томбстоун побягнаха нагоре по стълбите и с максимална скорост се изнесоха от пламтящата дървена гробница, оставяйки след себе си вече мъртвите или умиращи гангстери на Фонг. Ърп и Потър, влачещи ранения Коркскрю, се втурнаха надолу по трапа заедно с ужасените тайландски търговци, напускайки сред хаоса горящия кораб. През насъбралата се отстрани тълпа се запровира една пожарна кола с пищяща сирена. Зад нея се появи и полицейска кола, после още една. Райкър забеляза колите, включи на скорост и подкара микробуса към приятелите си. Ърп набута Коркскрю през страничната врата и веднага след него се търкулна вътре и той, последван от Потър, който затръшна вратата след себе си.

— Тръгвай — извика Ърп и Райкър изви, остави зад себе си горящия кораб и се понесе през Китайския квартал.

— Какво стана? — попита Райкър.

— Свършихме работата — отвърна лаконично Ърп.

— Три минути и двайсет и пет секунди — каза Потър.

Ърп погледна към раната на Коркскрю.

— Как е кракът? — попита го той.

— Мисля, че е счупен — изпъшка той.

— Имам от Виетнам един орден „Пурпурно сърце“, ще ти го връча — каза Потър, легнал по гръб на пода, поемайки тежко въздух.

— Имам си вече — отвърна Коркскрю и се засмя въпреки болката.

Във вътрешността на кораба Хатчър запълзя по горящата пътека към кърмата. Навсякъде около него бучеше всеобемащият огън, езиците на пламъците опърляха дрехите му. Той отвори с ритник една от малките стаички, след това още една и в нея видя падналия до стената Слоун, стиснал кървящото си рамо. Огънят трещеше над главите на двамата като в огромна пещ. Пламъците изсмукваха кислорода от въздуха. Хатчър скочи в стаичката, сграбчи Слоун за яката, вдигна го на крака и го повлече към страничния отвор на кораба, който единствен все още не беше обхванат от пожара.

— Няма да мога! — изкрещя Слоун.

— Глупости — сряза го Хатчър.

— Хач, насам! — извика Сай, чакащ в лодката, все още придържайки я прилепена до кораба със запален двигател. Хатчър повлече Слоун през пламъците, избута го през страничния отвор и го стовари в лодката, после скочи след него.

— Тръгвай нанякъде — каза той и Сай обърна лодката и я отдалечи с максимална скорост от горящия ад.

Сай приближи лодката до кея и Хатчър помогна на Слоун да слезе. Раната му още кървеше въпреки импровизираната превръзка, която Хатчър му беше направил от пешовете на ризата му.

— Ще се видим пак, Сай — каза Хатчър, след като той и Слоун скочиха на брега. На около триста-четиристотин метра нагоре реката приличаше на някой от кръговете на ада. Огромните пламъци, издигащи се от горящия кораб, хвърляха кървавочервени отблясъци във водите на реката, по пожарните и полицейските коли, насъбралите се на кея зяпачи.

— Ще се оправите ли? — попита Сай.

— Вече сме окей, приятелю. Влез по някой от но-малките канали и зарежи някъде лодката. И стой настрани от „Лонгхорн“ за няколко дена.

— Ти си голям мъж, Хач — каза дребничкият тайландец.

— А ти си страхотен боксьор — отвърна Хатчър.

Той вдигна отново Слоун и го поведе напред през крайбрежната улица към една странична пресечка. Уличката беше безлюдна и тиха, а заревото от пожара край реката едва се забелязваше по отблясъците върху стените на къщите. Не бяха изминали и двайсетина крачки, когато Слоун залитна и се подпря на една стена, свлече се на земята и стисна с ръка окървавеното си рамо. Хатчър коленичи до него, отстрани ръката му и прегледа раната.