Уилям Дийл - Тай Хорс

— Нито пък аз — добави Потър.

— Вижте какво, ако ще се захващаме с него, трябва да сложим край и на всичко останало — каза Райкър.

— Какво искаш да кажеш? — попита го Хатчър.

— Вече ти обясних — той се готви да извърши крупен трансфер към Съединените щати — отговори му Ърп. — Само в оня вертеп има складирани два тона прах. Спомням си, че каза, струва ми се, че ти си бил тоя, който е разбил Дрегънс Бред през ’72-ра и ’73-та, за да спре хероиновия поток към Сайгон. Каква е разликата между тогава и сега?

Хатчър погледна към Ърп. Това, което каза Ърп, беше истина. Не беше достатъчно само да искаш нещата да се променят.

— Прав си — отвърна рязко Хатчър. — Нищо не се е променило.

— Значи ще ударим и складовете му, нали? — каза Райкър с усмивка.

— Търсите си белята ли? — понита Хатчър.

— По дяволите, нищо друго няма значение — отвърна вместо него Коркскрю.

Хатчър прекоси салона, отиде до бара и си наля половин чаша бира. Изпи я на бавни глътки, после изтри с пръст горната си устна.

У Хатчър започнаха да се пробуждат старите инстинкти. И старите спомени. Навремето, преди много години, „126“-и и „127“-и бяха провели една продължителна философска дискусия.

— Понякога се налага човек да изиграе ролята на Бога — беше казал „126“-и. — Понякога Бог е прекалено зает със своите си работи, за да се занимава с човешките дела.

— А как ще разбереш? — попита го „127“-и. — Как ще разбереш, че не действаш просто от предубеждение, от омраза или завист?

— Ще разбереш, защото това няма да те ангажира емоционално — отвърна „126“-и. — Защото няма да изпиташ удоволствие от извършеното.

Да убие Толи Фонг за него нямаше да бъде удоволствие. Той беше просто един вулкан, очакващ момента на избухването. И моментът беше настъпил, Хатчър не можеше повече да чака. Но Фонг не беше аматьор. Осъществяването на мисията му щеше да изисква ангажирането на всичко, на което беше способен. Също както преди… както често казваше Слоун: „Направи го, и то добре.“

— При операция като тази има само две възможности — каза Хатчър. — Или ти го преследваш, или го предизвикваш той да те преследва. Който и от двата варианта да изберем, трябва да го изпипаме добре. Той не се движи сам, а ако броя правилно, ние тук сме само петима. Трябва да открием къде е складирана стоката му и да изработим план как да стигнем до нея… и как да стигнем до него.

Ърп се усмихна.

— Нали ти казах, войнико, ние винаги знаем къде се намира той. Един от нас винаги държи това копеле под око. В тоя момент той е в бърлогата при стоката си. И можеш да убиеш с един удар два чакала.

— Как така? — попита Хатчър.

— Защото и Слоун е там, в „Хауз ъв Дриймс“ — беше отговорът.

Хатчър позна района. Вече беше ходил там. Само че сега, на края на улицата между двете порутени стари постройки, на брега, стоеше на котва голямо, плоско дънно речно корабче със спуснат към кея трап. По трапа се движеха тайландци и се караха на висок глас с хората от палубата. От другата страна на кораба, откъм реката, се бяха скупчили множество лодки различни по големина и форма и търговците, които бяха техни собственици, стоварваха в тях закупената от кораба стока.

— Идвах тук веднъж със Сай — каза Хатчър. — Тоя кораб е хвърлил котва на мястото, което Уол Пот беше посочил като свой адрес.

— Това му беше прикритието — обясни Ърп. — Той ръководеще транспортирането на продукцията, закупувана от Фонг, която се караше от Чон Бери насам, към каналите. Продават я направо от кораба на местните търговци.

— Какво те кара да мислиш, че наркотикът е на борда на кораба?

— Защото куриерът им, когото ликвидирахме, е взел пратката направо оттук — продължи Ърп. — Сай го следеше.

— Кучият син не може да стои далеч от съкровището си — каза Коркскрю.

— И „Хауз ъв Дриймс“ се намира тук, нали? — попита Хатчър.

Ърп кимна.

— Фонг го е направил кораба на изобилието.

— Сигурни ли сте, че Слоун и Фонг са там?

— Поне допреди половин час бяха вътре.

Във фургона на микробуса бяха петима: Ърп, Коркскрю, Потър, Райкър и Хатчър. Хатчър носеше екипировката си за „летене“ — коланите на гърдите му и едно навито въже, метнато през рамо.

Разнесоха се звуци от прищраквания на метални части, когато мъжете се заеха да подготвят оръжията си: пушката „Ауг“ на Хатчър, за която той беше взел три допълнителни пълнителя, прикрепени на колана му; огромната ловджийска пушка на Коркскрю 870-и калибър и 9-милиметровия му пистолет „Н&К“; автомата „АК-47“ на Потър, който той беше взел на заем от Суийтс Уилки; любимия на Ърп „Бънтлайн Спешъл“ 375-и калибър, затъкнат в колана му, осигурен с два джоба пълнители, плюс две ръчни бомби, закачени от другата страна на колана му. Райкър носеше една стара, надеждна M16. „Превъзходна огнева мощ“, помисли си Хатчър. С такава огнева мощ наистина можеха да си позволят да нападнат изненадващо Фонг, независимо от неблагоприятното съотношение на силите по отношение на хората. „Ненадейно, бързо и решително, мислеше си той. Старият, изпитан метод дум-дум-бам-мерси-мадам.“