Джефри Дийвър - Танцьорът

Дори полихромната светлина не показа нищо, освен една бледа следа от пръст, облечен в памучна ръкавица.

— Няма влакна, само памучната плетка.

— Нещо в хангара? Което да си заслужава да се открадне?

— Не. Празен е.

— Добре.

— Кое му е добре? — попита тя. — Нали ти казах, че няма и следа.

— Да де, но това е той, Сакс. Не е логично някой, да разбива прозореца и да носи памучни ръкавици, а вътре да няма нищо за открадване.

Тя внимателно огледа навсякъде. Не откри отпечатъци, нито стъпки, нито някакви видими следи. Пусна прахосмукачката и събра каквото можа.

— Ами стъклата и чакъла? В книжни пликове ли?

— Да.

Влагата често разрушаваше следите, така че, колкото и непрофесионално да изглеждаше, някои веществени доказателства доста по-успешно се транспортираха в книжни пликове, отколкото в найлонови торбички.

— Добре, Райм. След четиридесет минути съм при теб.

Прекъснаха връзката.

Докато внимателно прибираше кесиите в комбито, Сакс отново се почувства нервна, както често се случваше след като правеше огледи на места, където на пръв поглед нямаше никакви следи — като пистолети, ножове или например портфейла на извършителя. Това, което беше събрала можеше да им каже нещо повече за самоличността на Танцьора и къде се криеше в момента. Но всичко можеше да се окаже и пълен провал. Тя вече нямаше търпение да се върне в лабораторията на Райм и да види какво той щеше да открие.

Качи се в комбито и натисна газта към офиса на Чартърни полети „Хъдсън“. Забърза към кабинета на Рон Толбът. Той разговаряше с един висок мъж, който се беше облегнал на вратата. Сакс започна:

— Открих къде е бил, мистър Толбът. Освободете мястото. Можете да се обадите в Кулата…

Мъжът се обърна. Беше Брит Хейл. Намръщи се, явно се опитваше да си спомни името й. Накрая успя:

— О, полицай Сакс. Здравейте. Как сте?

Тя понечи машинално да отговори на поздрава, но се спря.

„Какво правеше той тука? Нали трябваше да бъде в охранявания апартамент?“

В конферентната зала някой тихо изхлипа. Пърси Клей беше седнала до Лорън, която, доколкото Сакс си спомняше, беше заместничката на Толбът. Плачеше Лорън, а Пърси, твърда в скръбта си, се опитваше да я утешава. Вдигна поглед, видя Сакс и й кимна.

Не, не, не…

После дойде третият удар.

— Здрасти Амелия — весело поздрави Джери Банкс, като си сръбна кафе, седнал до прозореца. Оттам се любуваше на един от реактивните самолети, паркирани в хангара. -Ей това се казва самолет, а?

— Те какво правят тука? — сряза го Сакс, като посочи Пърси и Хейл. Явно бе забравила, че Банкс беше с по-висок чин от нея.

— Казаха, че имали някакъв проблем с един от механиците — обясни Банкс. — Пърси ни помоли да се отбием за малко. Опитвали се да намерят…

— Райм — кресна Сакс в микрофона. — Тя е тук.

— Кой? — кисело попита той. — И къде е това тук?

— Пърси. Хейл също. На летището.

— Без майтап? Нали трябваше да бъдат в охранявания апартамент?

— Да, ама не са. Тук са, точно пред мене.

— Не, не, не! — разбесня се Райм. Измина една дълга секунда. После той каза: — Питай Банкс дали са спазвали безсмисленото криволичене из улиците, докато стигнат летището.

Банкс, леко смутен отговори, че не са.

— Тя толкова много настояваше, че трябваше да спрем първо тук. Опитах се да я убедя…

— Господи, Сакс. Той е там някъде. Танцьорът. Зная, че е там.

— Как може да се е промъкнал? — очите й се зареяха през прозореца.

— Накарай ги да легнат или да не се показват по прозорците — нареди Райм. — Ще кажа на Делрей да прати един фургон въоръжени хора от временния офис на ФБР в Уайт Плейнс.

Пърси чу всичко това.

— Ще отида в охранявания апартамент след около час. Просто трябва да намеря механик, който да направи…

Сакс й направи знак да мълчи и каза:

— Джери, не ги пускай да се изправят и да излизат никъде.

Тя изтича до вратата и огледа сивотата на летището, докато един шумен витлов самолет се насочваше към пистата. Дръпна малкия микрофон по-близо до устата си.

— Как, Райм? Как мислиш ще ни нападне?

— Нямам представа. Може да направи всичко.

Сакс се опита да влезе отново в мислите му, но нищо не се получи. Всичко, за което се сети беше Измама…

— Охранява ли се добре летището?

— Ами доста добре. Ограда, вериги. Има полицаи, които проверяват билети, лични и служебни карти при една будка на входа.

— Но не проверяват картите на полицаи, нали?

Сакс погледна към униформените полицаи и си спомни колко безразлично й бяха махнали на влизане.