Любен Дилов: Бойте се от данайците

— С вашите колеги? Къде са те? Колко са?

Той ги отвел в халето за готова продукция и тогава те повярвали, че това не е Янусов и че не е луд. А какво им е било, пак предоставям на вашето въображение. Не е по силите ми да го описвам. Халето гъмжало от голи главни директори, които се почесвали по коремите от нетърпение и жажда за дейност.

Първото и незабавно решение на комисията било да спре целия завод. Надвечер пристигнал самият министър. Довтасал и истинският Янусов, подплашен навярно от секретарката си, която все пак знаела на какъв телефон в столицата да го търси при спешни случаи. И всички заедно се затворили на безкрайно заседание, за което аз вече нищичко не съм в състояние да ви кажа, защото е било строго секретно. Мога да ви съобщя само част от резултатите му.

Назначиха ни нов главен директор. Янусов, след като полекува нервите си в един от известните курорти, където си пусна мустаци и бакенбарди, за да се различава от своите електронни двойници, стана генерален директор на управлението в министерството. А оня, когото аз бях облякъл в собствения си параден костюм и който — роботът му с робот! — не се сети да ми го върне, изчезна никъде. Новият генерален директор ли го взе за себе си да му тупа килимите вкъщи и да му пазарува, друг някой ли го сви — не знам. По принуда на обстоятелствата обаче и от останалите петдесетина робота никой не зае някъде отговорно място. И правилно! Можем ли да поверим нашите хорски работи на някакви си роботи, пък от което ще да са поколение? Не е ли опасно да даваме ръководни места на тия толкова умни и толкова деятелни машини? А и не намирисва ли всичко това на историята с троянския кон, чрез който данайците превзели Троя?

На Янусов приписват остроумната перифраза на древното троянско възклицание: „Боя се от ондрейците дори когато правят подаръци.“ Вече генерален директор, той разпрати роботите, съответно облечени и дегизирани, та да не приличат на него, за портиери и администратори по учреждения и хотели, или да мият обществените клозети. Уж за изпробването им като нулева серия. Предполагам, че дори не е правил и опити да ги продаде в чужбина. Колкото и гениални да бяха, кой ще ти купи роботи с тикове и шкембета?

Изобщо тая цивилизация Ондра ни създаде големи главоболия! Бе то и когато правиш подарък, трябва да знаеш как да го направиш, нали така? Особено пък ако никой не ти е искал подаръка! Щото последиците още се усещат тук и там. Влезеш например в някое министерство или по-важно учреждение, а от портиерската будка така ти изреват „Къде отиваш?“ и „Дай си паспорта!“, та чак кръвта ти се смръзне. Или се опиташ да се настаниш в хотел, пък администраторът се чеше по корема и ти намига, и вика, че нямало места. Не дай си боже обаче да вземеше намигването му за готовност да бъде подкупен и побутнеш към него някоя петачка, така ще ти закрещи, че няма и да помислиш втори път да стъпиш в тоя хотел.

Но за тия неща, признавам, главният виновник съм аз. Мен запита оня подозрителен тип директорът ли е най-умният на онова наше съвещание и трябва ли да крещиш, когато си прав, пък тия от Ондра явно си нямат понятие от двусмислени отговори и взели, та него откопирали. Понякога обаче си фантазирам! Ами ако бях му рекъл, че аз съм най-умният?… Леле мале!

Най-важното все пак е, че така или иначе изпреварихме японците с робота от осмо поколение.

© 1989 Любен Дилов

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

Любен Дилов. Ние и другите. Фантастични новели

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1990

Редактор: Бистра Сакъова

Художник: Текла Алексиева

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Ирина Йовчева

Коректори: Жанета Желязкова, Надя Костуркова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12179]

Последна редакция: 2009-06-19 20:15:00