Дебра Диър - Сянката на бурята

Тя усети, че е зяпнала в него. Но изобщо не можеше да откъсне очи. Сякаш не беше способна. Оживелият образ от нейния сън стоеше на няколко крачки от нея, само че Ийън беше по-висок и по-мъжествен от мъглявия силует, който й се яви, докато спеше.

Ветрецът леко полюшваше розите и ароматът им се разнасяше наоколо, като навяваше на Сабрина спомени за дома. Представи си, че е в градината в Роузбрайър, а Ийън стои на колене пред нея, моли за ръката й и казва, че я обича повече от…

— Ти си сестричката на Брендън О’Нийл, нали? — попита Ийън. Вратът като че ли го болеше, защото леко се потриваше.

„Сестричката!“ — мечтите й се сгромолясаха. Чувстваше се глупаво, дори по-зле. Тя току-що бе видяла как мъжът, когото обичаше и за когото мечтаеше да се ожени, бе целунал друга. И как само я целуна — устните и ръцете му я притискаха към пейката… Пламваше само при мисълта за това. Като капак на всичко той я смяташе за дете. Точно той!

— Бих искала да ви кажа, господин Ийън Тримейн, че на седми април навърших тринадесет. Едва ли съм чак такова хлапе, за каквото ме вземате.

— Ама ти направо си престаряла. Чудя се как с твоя ревматизъм си се покатерила на дървото.

— Оох, и аз се чудя защо дойдох тук.

Той се поусмихна.

— Кажи ми само какво правеше на дървото, дяволче такова.

— Не ме наричайте „дяволче“.

— Ами ти така се държиш.

— Няма да стоя тук само за да слушам как ме обиждате — Сабрина си тръгна умърлушена. Когато я застигна по пътеката, тя го погледна яростно. — Освободете ме от присъствието си.

— Съжалявам, не мога — той се поклони с ръка на сърцето. — Само след вас, милейди.

Сабрина се завъртя на пети. Беше решена да не му обръща никакво внимание, докато са заедно. Уви! Сигурно щеше да й е по-лесно да не забелязва слънцето в някой горещ августовски следобед. И без да я докосва, тя го усещаше, топлината на тялото му я обгръщаше. Почувства как някаква странна искра трепва и се разпалва в нея като свещица, която пламъкът целува за първи път.

Макар че градината на леля Керълайн беше обичайното й място за игра, сега усетът й за ориентация я напусна. Докато отвеждаше Ийън от една сляпа алея в друга, той я следваше и тихо се усмихваше.

— Винаги ли шпионираш хората? — запита той, когато най-после излязоха. — Или аз съм специален случай?

— Не съм шпионирала!

Лунен лъч се плъзна по него и освети усмивката му.

— Сигурна ли си?

Сабрина, стъпила върху свежата, току-що подстригана ливада, сведе очи към босите си крака.

— Е, май не съвсем. Но все пак имате късмет, че ви последвах — тази жена можеше жив да ви изяде.

Ийън отметна глава назад, косата му се разпиля по раменете и смехът му разтърси хладния нощен въздух, като напълно покоси гордостта й.

— Маймуна такава! Двечките чудно бихте се погаждали! — момичето хукна да бяга, но той хвана дългата й плитка и я дръпна, сякаш бе юздата на млада кобила.

— Пусни ме!

Той отново подръпна плитката й — този път по-леко.

— Още не мога.

— Не се заяждай — дръпна се Сабрина и усети, че сълзи парят в очите й. — Пусни ме!

— Извинявай. Не исках да те обидя. Искреността в дълбокия му глас я накара да вдигне очи. Усмивката му излекува нараненото й честолюбие. Младостта и невинността й сякаш го трогнаха.

— Добре, не се сърди — той пусна плитката й.

Докато тя крачеше към къщата и тайно се усмихваше. Ийън я следваше неотлъчно. От балната зала се разнасяха звуците на валс и заливаха околността на талази, като мъгла, която се издига към лунното небе. Ех, да беше сега по-голяма — можеше да е вътре! Всички танци на Ийън щяха да са запазени за нея, можеха дори да танцуват тук — под звездите!

Обичаше го. Разбра това още щом го погледна в църквата тази сутрин. Изпита горчива мъка, когато узна, че може изобщо да не й се удаде да танцува с него, да го целуне или да му стане жена. Беше само със седем години по-голям от нея, а сякаш бяха сто.

— Тази жена не е добра. Ако си достатъчно умен, няма да се жениш, докато не се намери някоя по-свястна.

— Аз нямам намерение да се женя скоро — Ийън се усмихна и като че ли го стори само заради нея. — Чудя се каква ли ще бъдеш след няколко години. Имам чувството, че ще разбиеш доста мъжки сърца.

— Не, няма. Не харесвам жените, които само гледат да изиграят някого. Аз ще се отдам изцяло на един мъж и ще го обичам докрай.

Ийън погали бузката й с пръсти, сякаш виждаше прекрасната жена, която се таеше в нея.

— Той безспорно ще бъде много щастлив.