Колин Декстър - Поздрави от рая

— И бялата блуза на Сара Джонстън.

— Бежова, всъщност — каза Морс.

За сержант Филипс всичко беше нещо като déjà vu 20 20 Déjà vu (фр.) — Изпитване на усещането, че нещо, което се случва в момента е вече познато и преживяно в миналото. Б.е.р. , когато поднови бдението си на вратата на стаята за разпити; краката му все още го боляха, очите му отново оглеждаха полупразната стая: дървената маса с подпори, върху която имаше пластмасова чаша за кафе (пълна) и пепелник (все още празен); а зад масата бе същият русоляв мъж със свеж тен, който бе седял там и предната вечер — мистър Едуард Уилкинс.

В 17:00 ч. мистър Джеймс Прайър, охрана на Пълномощничеството, взе ключовете за велосипеда си и се приготви да си тръгва. Преди това огледа за последен път рецепцията, за да се увери, че всичко, което трябва да бъде заключено, е заключено. Наистина, беше странно, че полицията се заинтересува от единственото чекмедже, което не бе заключено — това, в което той пазеше всички пропуски с изтекъл срок, пъхнати в пластмасовите им калъфи. Като например партидата от пропуски на последната група строителни работници, от която полицията бе взела вече два пропуска: този на Уинстън Грант, карибиец, когото Прайър си спомняше съвсем ясно; и на един мъж на име Уилкинс, който бе управлявал жълтия подемен кран стоял над сградата на Пълномощничеството през летните месеци. След като Морс бе позвънил рано сутринта, Прайър набързо бе прегледал останалата част от тази партида и се бе зачудил, дали има и други престъпници сред тези обикновени лица. Но всъщност, човек никога не знае: той много по-силно от други хора го осъзнаваше.

Този следобед Уилкинс бе склонен към сътрудничество относно подробностите по случая, с изключение що се касаеше до самото убийство, което той упорито и категорично отказа да обсъжда под какъвто и да бил предлог: като че ли това бързо „пречистващо“ признание бе парализирало способността му да възприема извършеното като волеви акт, за който трябва да се носи отговорност. Но за останалото той говореше изчерпателно и свободно; от показанията му не изскочи нищо изненадващо, нищо ново. Естествено, той изрази надеждата, че за Уинстън Грант ще има смекчаващи вината обстоятелства, въпреки че останалите (и най-вече Луис) считаха, че подобен съучастник би трябвало да има повече от ясна представа за деянията си.

Що се отнася до Маргарет Бауман, единственото, което Уилкинс можеше да каже, бе че нееднократно я е взимал от козметичен салон в Оксфорд и Луис със съжаление поклати глава, когато разбра, че това е първото място, на което той се бе обаждал — там, където му бяха отказали даването на поверителна информация. Към съдбата на Маргарет в момента Уилкинс като че ли не проявяваше особен интерес. Той нямал (така каза) ни най-малката представа къде е заминала; но може би полицията ще се насочи към многобройните й роднини в Олнуик, или Бъруик, или Нюкасъл, или където и да са те. От своя страна, той може би се радваше, че се е отървал от жената. Тя му бе донесла само неприятности, въпреки, че той признаваше, че вината за това развитие на нещата бе повече негова, отколкото нейна… Но сега всичко бе свършило. И (както бе казал) той чувстваше някакво странно облекчение.

Малко след 18:30 ч. сержант Филипс придружи Уилкинс до Сейнт Олдейтс, където двамата с Грант щяха да бъдат временно, очаквайки (в скоро време) решението за преместване в затвора (за по-дълъг срок) и милосърдието на Нейно Величество.

Морс настоя двамата с Луис да приключат работата си за деня. А Луис тъкмо затваряше папката по делото за Хотел „Хауърд“, когато погледът му попадна върху едно писмо, което досега не бе виждал: то започваше „ Това е любовно писмо… “ Той с изумление прочете първите няколко реда — докато стигна до заключението, че неизвестният подател е чел биографията на Томас Харди…!

Дали да не каже на Морс? Той отново прочете писмото с най-голям интерес.

Да, да, да!

В 19:00 ч. Морс (Луис мислеше, че си е тръгнал) се върна отново в канцеларията си.

— Слушайте, Луис! Този Уилкинс е един от най-изпечените мошеници, е които сме си имали работа! Давате ли си сметка? Той ми замаза очите за най-важното нещо в цялата история! И знаете ли какво е то? Това, че Уилкинс е бил — е! — безнадеждно влюбен в Маргарет Бауман и би направил всичко — направил е всичко — за да я запази. Всъщност той е убил съпруга й, за да я запази! И по същия начин, Луис, той и сега би направил всичко, за да я запази! Спомняте ли си какво каза той снощи? Само погледнете протокола, Луис, там където говори за паспорта!