Колин Декстър - Мръсницата е мъртва

— Всичко ли е готово?

Той кимна рязко.

— Не приказвай сега!

Отидоха до една покрита товарна кола с впрегнат в нея петнист кон, завързан за една бреза току до ивицата трева край пътя. Луната се появяваше за малко и пак се скриваше зад бавно движещите се облаци; наоколо нямаше жива душа.

— Нож? — попита той.

— Наточих го.

Той кимна със свирепо задоволство.

Тя свали наметалото и му го подаде, като на свой ред взе от него друго — подобно на нейното, обаче от по-евтин плат, с по-проста кройка и малко по-дълго.

— Не си забравила кърпичката, нали?

Тя бързо провери отново, като извади от десния джоб на предишното си наметало малкото бяло квадратче лен, украсено с дантела с изящно избродираните в единия ъгъл с розова коприна инициали Дж.Ф.

Хитро измислена подробност!

— Тя… тя вътре ли е? — попита Джоана, полуобърната към задната част на фургона и за първи път гласът й прозвуча нервно и неочаквано дрезгаво.

Той кимна веднъж рязко с глава, а малките му очички блестяха на покритото му с гъста брада лице.

— Всъщност не искам да я видя.

— Не е нужно.

Мъжът бе взел фенера и когато и двамата се качиха на капрата, той освети начертана на ръка карта, като десният му показалец сочеше един мост под канала на около 400 метра северно от шлюза при Шатълуърт.

— Ще отидем дотук! Ще ги изчакаме там, нали? Качи се пак на борда. После, след като — след като преминете шлюза — ти…

— Както се разбрахме!

— Да. Скочи във водата. Можеш да останеш вътре, колкото искаш. Но внимавай някой да не те види да излизаш! Фургонът ще бъде до моста. Влез в него! Стой тихо и не вдигай шум! Ясно, нали? Ще дойда веднага, щом…

Джоана извади ножа изпод полата си.

— Искаш ли аз да го направя?

— Не!

Той бързо взе ножа.

— Не?

— Просто — продължи той, — просто лицето й, такова… ами… станало е синьо!

— Мислех, че мъртвите обикновено побледняват… — прошепна Джоана.

Мъжът се покачи на капрата и я изтегли при себе си, преди да изчезне за малко в тъмнината на покритата кола, където, като държеше фенера доста встрани от лицето, повдигна полите на мъртвата жена и със сръчността на хирург направи разрез, дълъг около петнадесетина сантиметра отпред на памучните й гащи с дълги крачоли.

Мъжът тъкмо подаваше на Джоана две бутилки доста тъмна на вид бира „Ранинг Хорс“, когато почувства ръката й здраво да стиска рамото му и да го разтърсва, разтърсва, разтърсва…

— Малко супа, мистър Морс? Беше Вайълет.

Рапортът бе редовно събитие във всички отделения в болницата „Джон Радклиф 2“. Той се провеждаше при поемане на дежурството от всяка следваща смяна и представляваше съвещание на болничния и медицински персонал. В няколко от отделенията краят на седмицата бе възможност за някои от изтъкнатите консултанти и друг висш медицински персонал да съсредоточат вниманието си върху такива странични неща като каране на лодки и „БМВ“-та. Но в много от предхирургичните отделения, като Отделение 7С, рапортите си вървяха съвсем по същия начин, както в останалите дни, както и през тая втора неделя от престоя на Морс в болницата.

Всъщност съвещанието в един часа на обяд се отличаваше с голяма посещаемост: старшият консултант, един младши лекар, старшата сестра Маклийн, сестрата на отделението Стантън и две стажантки. Струпала се в малката стая на старшата сестра, групата методично преценяваше пациентите в отделението, накратко обсъждаше случаите, които се подобряваха, влошаваха, прогнозите, лечението и свързаните с това проблеми.

Очевидно Морс вече не представляваше голям проблем.

— Морс!

Лека усмивка се появи на лицето на консултанта, когато му подадоха съответните бележки по епикризата.

— Той се възстановява много добре — потвърди старшата сестра със закрилническия тон на майка на родителска среща, когато й съобщават, че детето й не учи достатъчно старателно.

— Някои от нас — сподели консултантът (като върна епикризата) — биха искали да убедят тия закоравели пиячи, че водата е чудесно нещо. Аз разбира се, не бих се опитал да убедя вас, сестра, но…

За един-два мига бледите бузи на старшата сестра Маклийн се покриха с ярко-розова червенина, а една от стажантките едва успя да прикрие доволната си усмивка, предизвикана от смущението на драконката. Но колкото и да бе странно, другата, Хубавата Фиона изведнъж забеляза такива черти и руменина върху лицето на старшата сестра, които го направиха да изглежда почти красиво.