Уейлънд Дрю - Уилоу

— Много, много благодаря — преглътна той обидата с усилие, за да си спести и други унижения, но уви, веднага щом се обърна, момчето го ритна с все сила в гърба. Уилоу залитна напред, блъсна се в прогнилите дъски на стената и… падна през тях.

За негова най-голяма радост и изненада, вместо да се удари лошо, Уилоу се намери право в мекото легло на ханджията. Той притисна Елора силно до себе си и не смееше да помръдне. В стаята две жени бързо се обличаха и разговаряха припряно. Едната — груба, висока, с големи гърди, облечена с лилав халат и забрадена с шал — изведнъж се обърна и весело му подвикна:

— Ей, дребосък!

Другата я дръпна за ръкава и бързо каза:

— Остави дребосъка, побързай, Луг идва, съпругът ми идва!

Едната жена невъзмутимо продължи да си оправя косите и като се усмихваше, приближи до Уилоу.

— Мадмардиган! — възкликна спотаилия се Нелвин.

— Кой друг! Трябва да изчезваме бързо, приятелче…

Думите му бяха прекъснати от трясъка на вратата и в голямата стая влетя Луг. Той огледа разхвърляното легло и разпилените коси на жена си, погледна неразбиращо Мадмардиган и Уилоу и заплашително попита:

— Какво, по дяволите, става тук?

— Луг, скъпи, това е братовчедка ми Хилда. Току-що пристигна.

— Хилда?

— Да — с преправен глас отвърна Мадмардиган и престорено затрепка с клепачи.

Луг похотливо се вторачи в огромните гърди пред себе си, ухили се пиянски и тръгна напред, но Мадмардиган съобразително грабна детето и взе да го люлее. Въпреки това ханджията застана пред него и започна да го опипва.

— Имаш чудесен съпруг, мила, но ние трябва да си вървим вече — Мадмардиган грабна Уилоу за яката със свободната си ръка и тръгна към вратата. Междувременно целият хан се беше смълчал, чуваха се само тежки стъпки и строг женски глас.

— Проверете всички и внимавайте, знакът е малък! — Сорша оглеждаше посетителите хладнокръвно и безстрастно. Червените й коси се подаваха под шлема. Тя бързо се ориентира, посочи Мадмардиган с нагайката си и каза:

— Вие ли сте майката на това дете?

— О, да. Разбира се.

Сорша присви очи.

— Открийте го! — заповяда тя.

— Не! — извика Уилоу и скочи напред, но получи ритник в гърдите.

— Искам да го видя веднага, жено! Покажи ми детето!

Мадмардиган посегна рязко с ръка уж да открие детето, но вместо това я удари силно по брадата. Сорша залитна назад, а шлемът й изтрополя на земята. Войниците се хвърлиха да я защитават с извадени ками, но тя ги спря.

— Много си силна, жено! Всъщност, ти не си жена! — каза тя твърдо и без предупреждение дръпна лилавия халат — две вързопчета парцали паднаха в краката й.

— Не е жена! — изрева Луг и посегна яростно да удари Мадмардиган в лицето, но той се отмести и юмрукът разби устата на един Нокмаарски офицер.

Мнимата Хилда използва създалата се суматоха, изрита силно най-близкия войник в корема и се втурна към близкия балкон. Бързо се спусна на двора по едно провесено въже с една ръка, докато с другата здраво държеше Елора.

— Бързай! Към конюшните! — провикна се Мадмардиган към изоставащия Уилоу, но… изведнъж видя пътя си препречен от трима войници с извадени мечове.

Без да губи нито миг, той се завъртя на пета и съгледа пред кръчмата да минава селска каруца, натоварена с продукти. Преди да успее да разбере какво става, бакалинът се просна в калта, а Мадмардиган грабна поводите и взе безжалостно да налага коня с камшика.

— Хайде, дребосъче, скачай! — провикна се той с пълно гърло.

Уилоу издебна удобния момент и се хвърли право в колата с кошничката в ръце.

— Бързо! Вземи детето, сега ще се позабавляваме! — смееше се диво Мадмардиган и подкара коня в галон.

Продуктите се посипаха назад по пътя, а Франджийн и Руул се скриха под капрата, разтреперани от страх. Само след секунди няколко конници препуснаха по петите им.

— Колко са? — извика Мадмардиган.

— Трима, не четирима, о, и една бойна колесница! — със свито сърце отвърна Уилоу.

— Нищо! Голяма работа — продължаваше да се смее Мадмардиган, — а аз си мислех, че сме в голяма опасност.

Пътят ставаше все по-лош и по-неравен. Каруцата подскачаше, трещеше и ездачите бързо я застигаха. Първият зареди лъка си в пълен галоп и се прицели. След миг стрелата с трясък разби задната напречна дъска и се заби на сантиметри от корема на Уилоу. Той зяпна от ужас и се вцепени на мястото си. Преди да се опомни, конникът се изравни с колата и скочи до него. В това време вторият ездач се целеше отблизо в Мадмардиган, но тъкмо преди да стреля, той се преметна назад и стрелата прониза гърдите на първия Нокмаарски войник, който замахваше с кама към гърлото на Уилоу.