Уейлънд Дрю - Уилоу

— Ето защо, Уилоу Угфуд, ти трябва да отнесеш вълшебната пръчица на Фин Разиел. Дойде часът да се сложи край на омразния деспотизъм и мракобесие. Бевморда трябва да бъде победена и детронирана.

— Но…, но Чарлиндрея, защо си толкова сигурна?

— Защото малката носи Знака, който Разиел предсказа. Елора е детето, което ще върне славата и величието на Тир Аслийн.

— Но защо ти не отнесеш вълшебната пръчица? Това не би трябвало да те затрудни особено.

Кралицата на вълшебниците поклати глава и тъжно се усмихна.

— Бих искала, но не мога. Моята магическа сила се простира само в границите на тази гора, освен това детето избра теб.

— Мен? Но аз съм малък дори за Нелвин. За такава трудна задача трябва боец, трябва цяла армия.

— Аз не мога да те накарам, Уилоу. Изборът е изцяло твой. Не крия, че те чакат големи опасности. Войниците на Бевморда са побеснели и търсят Елора навсякъде. Ако те хванат с нея, поне ще загинеш незабавно…

— Поне ще загина незабавно?!

— Може да ти се случи и нещо много по-лошо. Може да бъдеш подложен заедно с детето на ужасния Ритуал на унищожението.

Светлината на мъничките вълшебници помръкна и те развълнувано прошепнаха:

— Много, много по-лоша смърт.

— Ритуалът изпепелява всичко, което си бил и което си, без остатък.

Уилоу прегърна Елора силно и потрепери.

— Запомни всичко, нали? Така че, не бързай да приемаш. Вълшебната пръчица трябва да бъде отнесена до езерото на Фин Разиел и да бъде предадена лично на възвишената и изстрадала чародейка — Чарлиндрея поднесе пръчицата пред Уилоу. Той се поколеба, преглътна и с треперещи ръце я взе.

Силна и нежна светлина заля Уилоу и хиляди малки, признателни целувки го обсипаха. Чарлиндрея се засмя радостно и започна полека да изчезва, прекрасната й свилена коса се превърна в сноп искрящи лъчи.

— Не забравяй, трябва да дадеш вълшебната пръчица само на Фин Разиел.

Уилоу и Елора останаха сами в края на поляната, заобиколени от няколко мърморещи кафявчовци. Една вълшебница беше заспала на тревата, а кафявчото с големите уши, който беше говорил с Уилоу преди, припълзя до нея и я посипа със сребрист прашец от мъничка кожена торбичка.

— Руул! Какво правиш? — извика ядосано Франджийн. — Откъде взе любовния прах?

— Намерих го! Ей, там! — кафявчото посочи малка пещера в края на поляната.

— Намери го! Искаш да кажеш: „Откраднах го“! Дай ми го бързо! — Франджийн грабна торбичката и я завърза на колана си точно в момента, когато вълшебницата се събуди и го погледна влюбено. Тя протегна ръчички към него като шепнеше безспир нежности и трептеше с крилца. Руул я поля с вода, събрана в чашката на едно цвете, и това доста поохлади чувствата и възторзите й. Скоро и тя се загуби всред дърветата след другарките си.

Франджийн пристъпи напред и с престорена важност каза:

— Дребосъче, искам да кажа, господинчо, аз ще бъда вашият водач до езерото на Фин Разиел.

— Какво? Точно ти, който ме убоде няколко пъти така лошо!

— Знам, знам, господинчо — очите на Франджийн блестяха дяволито, — но тогава не знаех за важната ти мисия. Сега, след като Елора е избрала теб за свой закрилник, а Чарлиндрея мен и Руул за водачи, трябва вече да тръгваме.

— Руул?

— Аз, аз! — хилеше се глуповатият кафявчо с големите уши.

— Внимавай да не се отделяш от нас, господинчо, защото светът отвъд горите на Чарлиндрея е пълен с опасности — троли, бандити, кучета-убийци. Ще се придвижваме само нощем. Сега стига повече приказки, тръгваме.

— Но детето…

— Вълшебниците нахраниха детето, не се безпокой — Франджийн кимна и тръгнаха полека на север.

Руул го последва, като махаше за сбогом на приятелите си с две ръце.

— Сбогом, Руул — крещяха весело те. — Гледай да не загубиш пътеката и се грижи добре за Краля на Света!

Уилоу въздъхна, прибра вълшебната пръчица, погали магическите жълъди и къдриците от Кайя. След това внимателно нарами кошничката с Елора Данан и последва водачите си.

На разсъмване те се намираха на север от горите. Гледката във всички посоки беше най-пустата и най-неприятната, която Уилоу беше виждал някога. Бушуващи огньове бяха овъглили и опушили местността и никъде не се забелязваше свежо дърво, храст или цвете. Кафявчовците си разменяха жестове и шепот, въпреки че наблизо нямаше жива душа.

Към обяд Руул изведнъж се спря и дръпна Уилоу за крака.

— Погледни надолу — бързо каза той.

Уилоу отправи поглед към долината в краката им и видя две армии, вплетени в кърваво сражение. Долитаха далечни и приглушени викове и звън на оръжие. Той грабна Елора и се прикри в една цепнатина между скалите. След първия момент на изненада Уилоу с ужас осъзна, че стегнатата и добре въоръжена армия на Галадорн е пред разгром. Войниците отстъпваха в безпорядък, преследвани и съсичани от конниците на Нокмаар. Само Айрк Таубауер и гвардията му все още се държаха, но колкото и храбро да се биеха, техният край също се виждаше.