Уейлънд Дрю - Уилоу

Мегош се отдалечи на юг към гората, съпровождан от цял облак светещи вълшебници.

— Те ще го пазят по целия път до дома, Уилоу — каза Чарлиндрея. — А сега, да поговорим за твоя път, който води на север.

— На север! Отвъд Кръстопътя на Дайкините?

— Далеч отвъд него. Трябва да отведеш Елора Данан до Тир Аслийн.

— Тир Аслийн! — Уилоу не можеше да си поеме дъх, той седна на земята, защото коленете му се подгъваха. — Тир Аслийн наистина ли съществува?

— О, да.

— Но, аз си мислех… аз си мислех…

— Мислил си си, че е само легенда, нали? Не, Уилоу, Тир Аслийн съществува и ти трябва да отведеш малката жива и здрава дотам. Ще вземеш със себе си и тази магическа пръчица.

— Но защо? — разтреперан попита Уилоу.

— А-а, ето, стигнахме до въпроса — оживено се разбъбриха кафявчовците. Те оставиха малките си стрелички и лъкове настрана, седнаха с подгънати крака и се приготвиха да чуят отговора.

— За да ти отговоря и за да разбереш какво те очаква, Уилоу, ще ти разкажа една история…

Преди много много години в замъка Тир Аслийн живеел крал, който владеел и управлявал земите на юг далеч отвъд Долината на Нелвините, на изток отвъд Галадорн, а на запад чак до безбрежното море. Хората живеели свободно и щастливо без вражди, без заговори и убийства. Дайкини, вълшебници, Нелвини и кафявчовци съжителствали в хармония и времето течело неусетно — дните, месеците и сезоните се търкаляли незабелязано в дълга, несмущавана от нищо върволица.

От много поколения кралете на Тир Аслийн управлявали не със сила, а с мъдрост и разум. Ето защо, всички неразбирателства и спорове били бързо и ефикасно разрешавани. В онези времена имало и такива, които притежавали особена, тайнствена сила. Те често започвали като обикновени фокусници, правели разни номера пред приятелите си, измисляли различни скрити джобове и изчезващи предмети; единици от тях успявали да надмогнат посредствеността и да се докоснат до енергията и мощта на Великата Мистерия.

Най-младата, която изобщо някога успяла да стане истинска вълшебница и заклинателка, била Фин Разиел. Още от най-ранно детство всички забелязали нейната връзка с Мистерията, защото животните идвали без страх при нея. Елените излизали от горите по здрач и чакали в полето, за да й се поклонят, а ястребите и врабчетата кацали в мир едни до други и свирели и чуруликали весело всеки път, когато тя се покажела на прозореца. Даже саламандрите и жабите изпълзявали от блатата, за да я погледат с големите си блестящи очи.

Още докато била дете, Фин Разиел напускала дома си и се връщала след много дни. Родителите й не се страхували, защото знаели, че тя следва повика на сърцето си и защото били убедени, че нищо и никой не може да й навреди. Къде ходела или какво правела и виждала, те никога не разбрали. Някои казвали, че на пет години тя вече била летяла с орли из висините, а преди да навърши десет, опознала всички най-далечни краища на кралството, дори вечно забулените в мъгли Западни острови.

В своите пътешествия тя се срещала с жреците на кафявчовците, с господарите на горските духове и кралиците на вълшебниците — нейни истински наставници и покровители, които я водели по пътя на великите чародеи.

Дните минавали незабелязано и малката и жизнерадостна Фин се превърнала в прекрасна и загадъчна жена, която както всички Дайкини, била подвластна на страстта и прищевките. Макар и възвишена и недосегаема като вълшебница, тя се оказала ранима и чувствителна като всеки човек — влюбила се отчаяно и силно.

Младежът бил красивият и благороден принц на Тир Аслийн. Смелостта, щедростта и умът му били ненадминати. Имал огненочервена коса, с каквато се отличавало цялото кралско семейство. Често яздел белия си жребец и обичал веселието и игрите. Принцът бил олицетворение на младостта и силата и спонтанната любов на Фин Разиел към него била съвсем обяснима.

С настъпването на есента тя все по-рядко отвръщала на призивите на своите покровители и с нарастващо нежелание следвала техните напътствия. Ставала все по-потайна и затворена, докато най-накрая съвсем изоставила чародейството.

Един ден радостна новина се разнесла из всички земи на Дайкините. Техният прекрасен принц си намерил годеница, която не му отстъпвала по красота и достойнство. Хората празнували и се радвали от сърце. Замъкът и всички къщи били украсени с цветя и разноцветни знамена, пратеници от далечни царства пристигнали, за да поднесат даровете си, но… сватбата, уви, не се състояла.