Уейлънд Дрю - Уилоу

Символ на благоденствието и независимостта беше величествената импровизирана статуя, изобразяваща Уикермън. Уикермън — закрилникът, Уикермън — пазителят на традицията, на хората и на цялата плодородна долина, въплъщение на непреклонния Нелвински дух.

Към обяд съборът беше в разгара си. Слънцето блестеше в безоблачното небе, танцьорите вихрено се въртяха под звуците на игривите мелодии, децата лудееха на воля, а уханната медовина веселеше сърцата на хората. Търговци, сергии, шарени палатки и стока допълваха картината на всеобща радост и разбирателство. Дори Конкар, строгият водач на Нелвинските войни, се разхождаше усмихнат и се спираше да поприказва с приятели и непознати.

Нищо не подсказваше неочаквани и тежки събития. Само Мимс на два пъти прекъсна игрите си, разтревожена от необясними и лоши предчувствия. Но двата пъти тя сама реши, че само така й се е сторило и продължи закачките и гоненицата с другарчетата си.

Точно на обяд дойде ред на Уилоу да излезе и да представи на сцената вълшебническите си способности. Всички кандидати за Чирак на Главния Жрец се явяваха според това как ги беше подредил жребият, и той трябваше да бъде последен. Доста от зяпачите вече бяха се отправили другаде, привлечени от многото интересни развлечения н приятни миризми. Показаното от предишните кандидати не ги беше заинтригувало. Започваше и състезанието „теглене на въже“ между отборите на фермерите и миньорите и техните привърженици така силно викаха и дюдюкаха, че почти никой не чу обявяването на Уилоу. Все пак той имаше своя публика, макар и малобройна, в лицето на Мимс, Ранон и Мегош — негов приятел от детинство. Мегош беше прегърнал двете деца и тримата така високо и ентусиазирано аплодираха всеки номер, който Уилоу правеше, че скоро привлякоха вниманието и на други около тях. Отдалече и с презрение Префектът Барглекат също хвърляше по едно око.

— И сега едно финално, смайващо изпълнение — викаше Уилоу. — Аз ще накарам едно цяло прасе да… изчезне!

— Браво! Браво! — приветстваха с пълен глас неговите почитатели.

Мимс и Ранон изкараха на сцената едно дърпащо се прасенце. Уилоу го вдигна високо с едната си ръка, а с другата раздипли плаща си. Прасенцето обаче се изплъзна, скочи в краката му и заприпка напред-назад за най-голямо удоволствие на Барглекат. Уилоу се спусна да го гони и заприлича на малък прилеп с разперения си плащ, докато напевно повтаряше някакви свои си заклинания:

— Уииитн баирн! Уипити баирн! Деру! Деру! Изведнъж прасенцето изчезна и публиката зяпна от почуда. Уилоу спокойно и триумфално се поклони, но в плаща му нещо започнала се дърпа и да квичи приглушено и след миг животното затропа по сцената и се скри между хората.

Барглекат щеше да се пръсне от смях. Зяпачите свиркаха и крещяха недоволно.

— Не се тревожи, татко — окуражително каза Ранон и понечи да прегърне смутения Уилоу. — Не беше твоя вината. Догодина ще намерим по-добро прасе, ще видиш.

Уилоу слезе от сцената, а Мегош взе да го потупва по рамото и усмихнато да го успокоява:

— Хубаво представление, хубаво. Трябва само още малко да го изпипаш. Да ти кажа честно, доста си напреднал в сравнение с миналата година. Хайде, засмей се, приятелю, н не приемай всичко толкова на сериозно.

— Ама че зрелище! — възбудено изгрухтя незабелязано приближилият се Барглекат. — Пак се направи на глупак, а Угфуд? Изчезващо прасе! Единствено фермата ти ще изчезне!

Лихварят се отдалечи със смях към палатките със закуски, без да дочака отговор.

— Кажи „здрасти“! — Мегош се хилеше и мушкаше Уилоу с пръст.

— Мегош, не ми е до това сега. Пък и не мислиш ли, че сме малко стари вече за такива закачки.

— Кажи, кажи „здрасти“!

— Е, добре. Здрасти.

— Дебели задни части! — извика Мегош след Барглекат като грееше от удоволствие.

— Остави го това магаре.

— Точно така. Хайде да се повеселим. Двамата приятели се засмяха на детинщините си и Уилоу се почувства доста по-добре.

— Като те избере Великият Заклинател за свой чирак днес след обяд, ще го забравиш този Барглекат веднъж за винаги.

Те се разходиха с децата, а после хапнаха добре. Когато сянката на Уикермън докосна трона на Великия Заклинател, хората започнаха да се събират в кръг около него. Мегош качи Мимс и Ранон на рамената си, за да виждат по-добре.

Сянката трептеше върху трона като странна птица. Тълпата се смълча и изведнъж се появи Великият Заклинател. В един момент тронът беше празен, а в следващия той седеше на него.