Морис Дрюон - Железният крал

— Две хиляди ливри, добре пласирани, нали? — каза накрая Толомей. — Знаех, че един ден ще ми свършат работа.

Боканегра се засмя така, че гласът заклокочи в старческото му гърло; после седна на мястото си и като посочи с пръст Толомей, рече само: — Abbiate fiducia 45.

Тогава Толомей с плочка и писалка в ръка започна да пита всеки поотделно за сумата на субсидията, която би могъл да отпусне.

Боканегра пръв записа значителната сума от десет хиляди и тринадесет ливри.

— Защо пък и тринадесет? — запитаха го. Per portar loro scarogna. 46

— Перуджи, колко ще дадеш? — попита Толомей. Перуджи пресмяташе.

— Ще ти кажа… след малко — отвърна Перуджи.

— А ти, Салимбене?

Генуезците около Салимбене и Буонсиньори изглеждаха тъй, сякаш им късаха месата. Бяха известни като най-ловки в сделките. За тях казваха: „Само да погледне някой генуезец кесията ти и тя се опразва.“И все пак те записаха. Някои от присъствуващите си шушукаха:

— Ако Толомей ни измъкне от тая беда, ще замести един ден Боканегра.

Толомей се приближи до двамата Барди, които говореха тихичко с Бокачо.

— Колко ще даде вашето сдружение? По-старият Барди се усмихна.

— Колкото и ти, Спинело. Лявото око на Толомей се отвори.

— Тогава зная, че е двойно на това, което мислиш. — Още по-тежко ще бъде всичко да загубим — вдигна рамене Барди. — Нали, Бокачо?

Бокачо кимна, но стана и отведе Гучио настрана. Срещата им в Лондон беше създала между тях приятелски връзки.

— Твоят вуйчо наистина ли разполага с начин да строши врата на Ангьоран?

Гучио отговори с най-голяма сериозност:

— Никога не съм чувал вуйчо си да дава обещание, когато не може да го изпълни.

Когато вдигнаха заседанието, вечернята в църквата беше свършила и над Париж се спущаше нощта. Тридесетте банкери излязоха от къщата на Толомей и под светлината на факлите, които слугите им носеха, се изпращаха един друг от врата на врата по тъмните улици из квартала на ломбардите, представлявайки странно шествие на заплашеното богатство, шествие на поклонниците на златото.

В кабинета си Спинело Толомей насаме с Гучио изчисляваше сбора на обещаните суми, както се изчисляват войските преди сражение. Когато свърши, той се усмихна. Тури ръце на кръста си, полузатвори едното си око, загледа се в гаснещото огнище и промълви:

— Месир дьо Марини, вие още не сте победили. Сетне се обърна към Гучио:

— Ако успеем, ще поискаме нови привилегии във Фландрия.

Защото, макар и на крачка от пропастта, Толомей вече си правеше сметка да извлече полза от нея, ако успее да я избегне. Приближи се до раклата, отвори я и извади документа.

— Ето разписката с подписа на архиепископа. Ако рекат да постъпят с нас както с тамплиерите, предпочитам сержантите на месир Ангьоран да не я намерят тук. Ще се метнеш на най-бързия кон и още тозчас ще тръгнеш за Нофл, където ще скриеш това нещо в нашата кантора. И ще останеш там.

Погледна Гучио право в очите и добави сериозно:

— Ако ми се случи някакво нещастие… И двамата чукнаха на дърво. — …ще предадеш този документ на монсеньор д’Артоа, за да го връчи на граф дьо Валоа, който знае какво да прави с него. Бъди предпазлив, защото кантората в Нофл също може да бъде посетена от стрелци…

— Вуйчо, вуйчо — заговори живо Гучио, — имам една идея. Вместо в кантората ще отида в Креси, където господарите са наши длъжници. На времето аз много им услужих и те все още имат да ни дават. Смятам, че ако положението не се е изменило, дъщерята няма да откаже да ми помогне…

— Добре намислено — съгласи се Толомей. — Ти зрееш, момчето ми. У един банкер доброто сърце трябва винаги да принесе някаква полза… Постъпи, както казваш. Но тъй като ще се нуждаеш от тия хора, трябва да им занесеш подаръци. Вземи няколко они 47плат и брюгска дантела за жените.

Каза, че има и две момчета, нали? И че обичат да ловуват? Вземи тогава двата сокола, които получихме от Милано.

Той се върна при раклата.

— Ето няколко полици, подписани от монсеньор д’Артоа. Мисля, че няма да откаже да ти помогне, ако стане нужда. Но помощта му ще бъде по-сигурна, ако с едната ръка му представиш молбата, а с другата — сметката. А ето и задължението на крал Едуард… Не зная, дете мое, дали ще забогатееш от всичко това, но поне ще можеш да станеш опасен. Хайде! Не се бави повече! Накарай да оседлаят коня ти и си приготви багажа. Вземи само един слуга да те придружава, за да не биеш в очи. Накарай го обаче да се въоръжи.

— Сега съдбата на нашите компании е наполовина в твои, наполовина в мои ръце — добави той. — Не забравяй това!