Морис Дрюон - Удушената кралица

Да не забравяме, че старите и новите ни франкове поставят сериозни капани пред бъдещите историци.

Дребна френска монета, излязла от употреба. — Б. пр.

Съдебното решение от 1309 година, с което се уреждало наследството на Артоа (виж бележката ни на стр. 328 от „Железният крал“) давало на Робер само владението Конш, нормандско селце, донесено в зестра на фамилията д’Артоа от Амиси дьо Куртьоне, съпруга на Робер II, като дял от наследството на дядо му и баба му.

Като компенсация Мао била длъжна да изплати на Робер за две години обезщетение в размер на 24 хиляди ливри. От друга страна, на Робер бил обезпечен доход от 5000 ливри от различни кралски земи, които, присъединени към владението Конш, щели да образуват графството Бомон-льо-Роже.

Образуването на графството било забавено няколко години и през това време Робер получавал само малка част от доходите си. Той станал действително граф дьо Бомон едва в 1319 г. Остатъкът от дължимите му суми му бил изплатен чак при Филип V в 1321 г., а при Филип VI, 1329 г., графството било обявено за перство.

Култът към реликви е един от най-характерните и най-удивителните аспекти на религиозния живот през Средните векове. Вярването в силата на свещените останки се изродило във всеобщо разпространено суеверие. Всеки искал да притежава големи реликви, които да съхранява в дома си, и малки, които да носи на шията си. Реликвите съответствували на материалното състояние. Продажбата на реликви се превърнала в истинска търговия, при това най-процъфтяващата през XI, XII, XIII, а дори и през XIV век. Всички търгували с тях. Абатите, за да увеличат доходите на манастирите си или да спечелят благоволението на високопоставени личности, отстъпвали части от светите мощи, които им били поверени на съхранение. Кръстоносците често забогатявали от продажбата на благочестиви останки, донесени от походите им. Търговци-евреи били основали международна мрежа за продажба на реликви. А златарите много насърчавали тази търговия, защото си осигурявали така поръчки на ковчежета и хранилища на мощи, които били най-красиво изработените предмети тогава и свидетелствували както за богатството, така и за благочестието на притежателите им.

Най-високо ценените реликви били късчетата от Светия кръст, парченца дърво от Христовата ясла, тръните от свещения венец, макар че Луи Свети бил купил уж за църквата „Сент-Шапел“ един непокътнат свещен венец, стрелите на свети Себастиян и разни камъни — камък от Голгота, от свещения гроб, от Маслиновата горичка. Стигнало се дотам, че продавали и капки от млякото на Богородица.

Когато някой съвременник бивал обявен за светец, втурвали се да грабят останките му. Няколко членове на кралското семейство притежавали или си въобразявали, че притежават, части от тленните останки на Луи Свети. В 1319 г. крал Роберто от Неапол дошъл в Марсилия за пренасянето на тленните останки на брат си Луи Анжуйски, който бил наскоро обявен за светец, и поискал главата на светеца, за да я отнесе в Неапол.

Колко си странен, момчето ми (итал.)

Това не бил още прословутият папски дворец, който познаваме и посещаваме, построен едва през следващия век. Първата резиденция на авиньонските папи била един малко разширен епископски дворец.

Гучо Бальони! Кълна се в Бакх, ти ли си? Колко се радвам да те видя! (итал.)

Мили мой Бокачо, какво щастие! Какво търсиш тук? (итал.)

На лов за кардинали, на лов за кардинали! Хубаво са ви метнали монсеньорите! (итал.)

Съкровището на бедните, (лат.)

Не за нас, господи, не за нас, но в твое име (лат.)

Бесилото Монфокон се намирало на изолирано възвишение вляво от някогашния път за Мо, приблизително там, където днес е улица Гранж-о-Бел.

Ангьоран дьо Марини бил вторият от дълъг списък министри и по-специално министри на финансите, завършили земното си поприще на Монфокон. Преди него там бил обесен Пиер дьо ла Брос, ковчежник на Филип III Смелия, а след него понесли същата съдба Пиер Реми и Мачи деи Мачи, респективно ковчежник и сарафин на Шарл IV Хубави, Рьоне дьо Сиран, началник на монетния двор на Филип VI, Оливие дьо Ден, фаворит на Луи XI, Бандьо Самблансе, главен интендант на финансите при Шарл VIII, Луи XII и Франсоа 1. Бесилото престанало да се използва след 1627 г.