Морис Дрюон - Удушената кралица

— Не ме подкрепяйте!

Сам вдигна косата си и пъхна главата си на бик в примката, която му поднесоха. Пое си дълбоко дъх, за да задържи възможно най-дълго живота в дробовете си, стисна юмруци. Дръпнато от три чифта ръце, въжето го издигна на два тоаза над земята.

Макар да чакаше само това, тълпата нададе учуден крясък. Тя видя Марини да се гърчи няколко минути с изскокнали очи, като лицето му най-напред стана синьо, после мораво, с изплезен език, той махаше с ръце и крака, сякаш за да се покатери по невидима мачта. Най-сет-не ръцете се отпуснаха, конвулсиите отслабнаха, спряха и очите станаха безизразни.

А тълпата, винаги изненадваща, защото винаги е изненадана, млъкна.

Валоа бе заповядал осъденият да остане напълно облечен, та по-лесно да се разпознава. Палачите свалиха тялото, помъкнаха го за краката по площадката, подпряха стълбите си на предната част на Монфокон, към Париж, и закачиха на веригите, за да гние между труповете на неизвестни злосторници, един от най-бележитите министри, които Франция някога е имала. 26

През нощта в изпълнения със скърцащи вериги мрак на Монфокон крадци откачиха знатния мъртвец, за да го ограбят. Сутринта намериха тялото на Марини, положено голо на земята.

Монсеньор дьо Валоа, който беше още в леглото, когато му съобщиха това, заповяда да облекат отново трупа и пак да го закачат. После сам той се облече, и, здрав и читав, по-жив от когато и да било, преизпълнен с непокътнатата си сила, се вля в потока на града, за да участвува в общуването с хората, във властта на кралете.

Придружен от каноника дьо Морне, свой бивш канцлер, когото назначи пазител на държавните печати, той отиде в двореца в Сите.

В галантерийната галерия търговци и зяпльовци наблюдаваха четиримата зидари, качени на скеле, които сваляха огромната статуя на Ангьоран дьо Марини. Не само подставката, а и гърбът й бяха взидани в стената. Кирките и длетата се забиваха в камъка, от който излитаха бели късове.

Един прозорец на двореца, който гледаше към галерията, се отвори. На перваза се показаха Валоа и канцлерът му. Когато забелязаха новите си господари, зяпльовците свалиха шапки.

— Продължавайте, добри хора, продължавайте да се любувате на хубавата работа, която се върши — извика Валоа, като дружелюбно махна на малката тълпа.

После се обърна към Морне и го попита:

— Завършихте ли описа на имуществата на Марини?

— Завърших, монсеньор, и общата сума е доста тлъстичка.

— Не се съмнявам — каза Валоа. — По този начин кралят ще разполага със средства, за да възнагради ония, които му служиха вярно в тази история — заяви Валоа. — Най-напред аз искам да ми се върне владението Гайфонтен, което онзи мошеник ми взе с измама при една неравностойна размяна. Това не е никаква награда, а просто справедливост. От друга страна, би трябвало синът ми Филип най-сетне да разполага със собствен дворец и собствена прислуга. Марини притежаваше две къщи, на „Фосе-Сен-Жермен“ и на улица Австрийска. Склонен съм за втората… Зная също, че кралят иска да прояви известна щедрост към Анрие дьо Мьодон, своя ловец, онзи, който му отваря кошниците с гълъби. Отбележете си това негово желание. А! Не забравяйте главно, че монсеньор д’Артоа чака от пет години доходите си от графство Бомон. Сега е случай да му се изплати част от тях. Кралят е много задължен към братовчед ни д’Артоа.

— Кралят ще трябва също да предложи на новата си съпруга традиционните подаръци — забеляза канцлерът — и е готов в любовното си увлечение да прояви най-голяма щедрост. А касетката му далеч не е в състояние да я посрещне. Не бихме ли могли посредством имуществата на Марини да заплатим любезното внимание, което ще бъде оказано на новата кралица?

— Умно го измислихте, Морне. Пригответе един проект за подялба в този смисъл, като поставите начело на списъка племенницата ми, Унгарската принцеса. Кралят не може да не подпише.

Докато говореше, Валоа не преставаше да наблюдава работата на работниците.

— Разбира се, монсеньор, аз ще се въздържа да поискам каквото и да било за мен самия…

— И ще постъпите много правилно, Морне, защото лошите езици веднага ще кажат, че преследвайки Марини, сте целели личната си изгода. Поувеличете малко моя дял, за да мога да ви възнаградя съразмерно със заслугите ви… Ах! Мръдна! — добави Валоа, сочейки с пръст статуята.

Голямата статуя на Марини беше вече напълно отделена от стената. Завързваха я с въжета. Валоа сложи отрупаната си с пръстени ръка върху рамото на канцлера.