Морис Дрюон - Удушената кралица

Грамотите, с които било дадено графството Марш на Шарл Френски и перската титла на Филип дьо Поатие, са били издадени през март и август 1315 година.

Династията Анжу-Сицилия е така свързана с историята на френската монархия през XIV век и толкова често ще бъде споменавана в нашия разказ, че ни се струва необходимо да дадем известни обяснения на читателя относно нея.

В 1246 година Шарл, граф на Валоа и Мен, син на Луи ХШ и седми брат на Луи Свети, се оженил за графиня Беатрикс, която му донесла, според израза на Данте, „Прованс в зестра“. Избран от Светия престол за поддръжник на църквата в Италия, бил коронясан за крал на Сицилия в Сан-Джовани Латерано в Рим през 1265 г.

Такъв е произходът на този клон от фамилията на Капетите, известен под името Анжу-Сицилия, чиито владения и женитби се разпростират бързо из цяла Европа.

Синът на Шарл I Анжуйски, Шарл II, наречен Куция (1250 — 1309), крал на Неапол, Сицилия и Ерусалим, Пулийски херцог, принц на Салерно, Капуа и Таренто, се оженил за Мария, сестра и наследница на унгарския крал Ладислав IV. От този съюз се родили:

Маргьорит, първа съпруга на Шарл дьо Валоа, брат на Филип Хубави.

Карло Мартело, титулярен крал на Унгария

Луи Анжуйски, епископ на Тулуза

Роберто, крал на Неапол

Филип, принц на Таренто

Ремон Беранже, граф д’Андриа

Жан-Тристан, станал монах

Жан, херцог на Дурацо

Пиер, граф д’Еболи и дьо Гравина,

Мария, съпруга на Санчо Арагонски, крал на Майорка

Бланш, съпруга на Жак II Арагонски

Беатрис, омъжена най-напред за маркиз д’Есте, а после за граф Бертран де Бо

Елеонор, съпруга на Фредерик Арагонски.

Първородният син на Шарл Куция, Карло Мартело, оженен за Клеманс Хабсбургска, за когото кралица Мария искала настойчиво наследството на унгарския трон, умрял в 1296 година. Той оставил син, Шарл-Робер, наречен Шаробер, който след петнадесетгодишна борба успял да увенчае главата си с унгарската корона, и две дъщери, едната от които се омъжила за виенския престолонаследник Жан II, а другата, Клеманс, станала втора съпруга на Луи X Вироглавия.

Вторият син на Шарл Куция, Луи Анжуйски, се отказал от всичките си наследствени права и станал монах. Като епископ на Тулуза той умрял на двадесет и три години в замъка Бриньол в Прованс. При папа Жан XXII през 1317 година бил канонизиран.

След смъртта на Шарл Куция в 1309 година неаполската корона се паднала на третия му син, Робер.

Четвъртият син, Филип, принц на Таренто, станал титулярен император на Константинопол посредством брака си с Катрин дьо Валоа-Куртьоне, дъщеря от втория брак на Шарл дьо Валоа.

Династия, баснословно плодовита и дейна, Анжу-Сицилия наброявала двеста деветдесет и девет владетелски корони и дванадесет светци.

Женитбата на Филип дьо Валоа и Жана Бургундска, сестра на Маргьорит, наречена Жана Куцата, била чествувана през 1313 година.

Нищо по-трудно за установяване и нищо по-спорно от стойността на парите през вековете. Толкова промени, девалвации и най — различни правителствени мерки са засягали техния курс в даден момент, че специалистите никога не успяват да постигнат съгласие.

Не могат да се посочат равностойни цени на хранителните стоки, дори и на основните измежду тях, защото тия цени се различавали чувствително понякога от година на година в зависимост от изобилието или недостига на продуктите, както и в зависимост от налаганите от държавата такси. Периодите на глад били чести и цените, споменати от хроникьорите, в много случаи са цени „на черния пазар“ и това дава невярна представа изобщо за покупателната способност на съответната епоха. Освен това някои стоки от най-широко потребление днес били малко разпространени през Средните векове и затова били по-скъпи. За сметка на това пък поради ниско платената работна ръка манифактурните произведения били сравнително евтини. Сравнителната стойност на златото в тегло би могла да се стори по-добра база за изчисление. Но ни уверяват, че златото днес се поддържа изкуствено на много по-висока цена от реалната му стойност. Трудно ни е вече да установим равностойния размер на франка през 1914 година. Как тогава можем да се домогваме до точни изчисления на ливрата през 1314 година?

Като сравнихме различните специализирани трудове, предлагаме на читателя за удобство, без да скриваме от него, че грешката в изчисленията ни може да стигне от петдесет до сто процента, приравняването на сто днешни франка на една ливра от началото на XIV век. Разходите на кралството по времето на Филип Хубави, освен през военните години, достигали средно 500000 ливри, което общовзето представлява бюджет от 50 милиона или 5 милиарда стари франка.