Морис Дрюон - Удушената кралица

Маргьорит подскочи като ужилена.

— Станете, монсеньор д’Артоа! — извика тя гневно. — Колкото и изпаднала да ме виждате тук, все още не мога да изтърпя някой мъж да седи в мое присъствие, щом самата аз съм права!

Той се надигна бавно, свали качулката си и поздрави Маргьорит с подигравателен жест. Тя се извърна към прозореца. Под ивицата светлина, която струеше от него, Робер можа по-добре да различи лицето на жертвата си. Чертите й бяха пак така красиви, но всякаква мекота бе изчезнала. Носът бе станал по-тънък, очите — хлътнали. Трапчинките, които до миналата пролет се очертаваха на кехлибарените й страни, се бяха превърнали в малки бръчици. „Я виж ти! — каза си д’Артоа. — Тя все още е бойка. Значи играта ще бъде по-забавна.“ Той обичаше да извоюва с борба победата.

— Братовчедке — обърна се към нея с престорено добродушие. — Съвсем не възнамерявах да ви обидя. Злеме разбрахте. Исках само да зная дали косите ви са пораснали достатъчно, за да можете да се покажете в обществото.

Маргьорит не можа да скрие радостното си потрепване. „Да се покажа пред обществото?… Това значи, че ще изляза оттук! Дали съм помилвана? Нима той ми носи трона? Не, не е това, би ми го съобщил веднага…“

Мислите й течаха много бързо и тя почувствува, че се олюлява.

— Робер, не ме карайте да се измъчвам. Не бъдете жесток. За какво сте дошли?

— Братовчедке, дойдох, за да ви…

Бланш нададе вик и Робер си помисли, че тя ще загуби съзнание. Нарочно бе спрял посред изречението си.

— …предам едно съобщение — довърши той.

Достави му удоволствие да види, че двете жени отпуснаха унило рамене, и да чуе разочарованите им въздишки.

— Съобщение от кого? — попита Маргьорит.

— От Луи, вашия съпруг и наш крал занапред. И от милия ни братовчед монсеньор дьо Валоа. Но мога да говоря само лично на вас. Нали Бланш може да се оттегли?

— Разбира се — каза покорно Бланш. — Ще си отида. Но кажете ми преди това, братовчеде… Шарл, моят съпруг…

— Смъртта на баща му много го опечали.

— А… какво мисли той… за мен? Споменава ли името ми?

— Струва ми се, че тъгува по вас, независимо от всичко, което изстрада по ваша вина. След случилото се в Понтоаз нито веднъж не сме го виждали така весел, както преди.

Бланш избухна в ридания.

— Мислите ли, че ще ми прости?

— Това зависи много от братовчедка ви — отвърна д’Артоа, като посочи Маргьорит.

Той отвори вратата, проследи Бланш с очи, докато тя се качваше на втория етаж, и я затвори след нея. После седна на тясната столица, иззидана встрани от камина та, и каза:

— Позволявате ли ми сега да седна, братовчедке?

Трябва преди всичко да ви уведомя какво е в момента положението в двора.

Леденият полъх от комина го принуди да стане.

— Тук човек наистина замръзва — измърмори той и пак се настани на столчето, а Маргьорит седна с подвити крака на покрития със слама одър, който й служеше за легло.

— Напоследък, откакто крал Филип изпадна в агония Луи, вашият съпруг, изглежда напълно объркан. Ако заспиш като принц, а се събудиш крал, е нужно известно време, за да привикнеш. Луи заемаше Наварския си трон чисто формално и там всичко вървеше без него. Ще ми кажете, че Луи е на двадесет и пет години и един мъж на тази възраст може да царува. Но вие знаете не по-зле от мен, че умът, без да искам да го оскърбявам, съвсем не е качеството, с което той блести. И така, на първо време чичо му Шарл дьо Валоа му помага във всичко и ръководи държавните дела заедно с Ангьоран дьо Мари ни. Досадното е, че тия двама много умни мъже не се обичат твърде и никак не се вслушват във взаимните си мнения. Явно е даже, че скоро изобщо ще престанат да се спогаждат и това положение няма да продължи дълго защото кралската колесница не може да бъде теглена от два коня, които се ритат в зенгиите.

Сега д’Артоа говореше със съвсем различен тон: спокойно и ясно, сякаш държеше да покаже, че бурното му встъпление е било до голяма степен шутовщина.

— Лично аз, както знаете — продължи той, — не обичам особено Ангьоран, който много ми е навредил и от все сърце поддържам братовчед си Валоа. Това ще рече, че във всичко съм негов приятел и съюзник.

Маргьорит се мъчеше да се ориентира в дворцовите интриги, в които д’Артоа внезапно я въвеждаше. Тя не беше в течение на нищо и й се струваше, че се събужда след продължителен духовен сън.

— Още ли ме мрази Луи?

— А, колкото до това, не ще скрия, страшно ви ненавижда. Признайте си, че има защо. Рогата, с които украсихте главата му, много му пречат: не може да си сложи френската корона! Отбележете, братовчедке, че ако на мен ми бяха сторили същото, съвсем нямаше да бия барабан из цялото кралство. Бих постъпил така, че макар привидно, честта ми да изглежда неопетнена. Но тъй или иначе вашият съпруг и покойният крал, свекър ви, бяха на друго мнение по въпроса и се стигна до това положение.