Морис Дрюон - Лилията и лъвът

Но защо Джована Балиони, първата съпруга на Джанино, Джована с хубавите бадемови очи и снежнобяла шия, също бе грабната от чумата? Нима бе справедливо? Справедливо ли беше епидемията да опустоши Сиена? Наистина бог не прави разлика и премного често кара праведните да плащат за греховете на грешниците.

Блажени тези, които се изплъзнаха от чумата! Блажен месир Джовани Бокачо, синът на един приятел на Толомеите, с майка французойка като Джанино и който остана невредим като гост на богат благородник в една хубава вила край Флоренция! Докато траела епидемията, за да разсее бегълците във вила Палмиери, та да забравят, че смъртта броди край вратите, Бокачо бе написал прекрасните си забавни разкази, които цяла Италия повтаря сега. Неустрашимостта пред смъртта, проявена от гостите на граф Палмиери и самия месир Бокачо, не струва ли повече от глупавата смелост на френските рицари? Нотариусът Гуидарели бе напълно съгласен с Джанино.

Ето че крал Филип се бе оженил отново едва трийсет дни след смъртта на злата кралица. И по този въпрос Джанино намираше какво да порицае, не точно самото преженване, защото и той бе сторил същото, но неприличното бързане на френския крал да сключи втори брак. Трийсет дни! И кого бе избрал Филип VI? Тук именно историята ставаше пикантна. Той бе отнел на първородния си син принцесата, за която е трябвало да се ожени, братовчедката му Бланш, дъщеря на наварския крал, с прякор Мъдрата хубавица.

Замаян от появяването в двора на осемнадесетгодишната девойка, Филип поискал от сина си, Жан Нормандски, да му я отстъпи. И Жан се оставил да го оженят за графиня дьо Булон, двайсет и четири годишна вдовица, която той не харесвал особено, истината е, че той не харесвал никоя дама, защото, изглежда, френският престолонаследник имал повече слабост към оръженосците.

В обятията на Мъдрата хубавица петдесет и шест годишният крал си възвърнал младежкия плам. Мъдра хубавица! Подходящо име! Джанино и Гуидарели се тресат от смях върху конете си. Мъдра хубавица! Месир Бокачо би могъл да направи чудесен разказ от тази история! За три месеца хубавицата уморила любителя на турнири и откарали в Сен-Дьони този надменен глупак, който царувал четвърт век, колкото да доведе цветущото си кралство до разорение.

Жан II, новият крал, тридесет и шест годишен, наричан Добрия, без някой да знае защо, притежаваше, според хората, които са били във Франция, кажи-речи същите солидни качества като баща си и същото щастие в начинанията. Само че бе по-голям прахосник от него, по-непостоянен и по-повърхностен. Но приличаше и на майка си по подмолността и жестокостта си. Постоянно си въобразяваше, че му изменят и вече бе заповядал да обезглавят конетабъла му.

Тъй като крал Едуард III, настанен на лагер в завладения от него Кале, бе учредил Ордена на жартиерата в деня, когато му бе хрумнало сам да закачи чорапа на метресата си, красивата графиня Сализбъри, крал Жан II пък, нежелаещ да остане по-назад от него в рицарските си маниери, основа Ордена на звездата, за да почете любимеца си, младия испанец Шарл дьо ла Серда. Дотук стигаха подвизите му.

Народът мреше от глад. Вследствие на войната и на чумата нивите, както и индустрията, се нуждаеха от работни ръце. Хранителни припаси се намираха трудно на невероятно високи цени. Съкращаваха служби, налагаха такса почти от едно су на ливра на всяка търговска сделка.

Скитащи банди, подобни на някогашните пастирчета, но още по-безумни, кръстосваха страната, хиляди мъже и жени, които се бичуваха едни други с въжа или вериги, като ревяха злокобни псалми по пътищата и внезапно, обзети от ярост, избиваха, както винаги, евреите и италианците.

Ала френският двор продължаваше да излага на показ оскърбителния си лукс, пръскаше само за един турнир средства, с които биха могли да се изхранят цяла година всички бедни от някое графство и се обличаше съвсем не по християнски — мъжете по-окичени с бижута от жените, с пристегнати в кръста туники, толкова къси, че да се вижда задникът, и с обувки с толкова дълги и остри носове, че да не може да се ходи с тях.

Можеше ли едно що-годе сериозно банково сдружение да отпусне нови заеми на подобни хора или да им достави вълна? Естествено не. И докато влизаше в Рим на втори октомври през Понте Милано, Джанино Бапиони бе твърдо решен да каже това на трибуна Кола де Риенци.

Пътниците отседнаха в една osteria 18 18 Странноприемница (ит.). на Кампо дей фиори в часа, когато кресливите продавачки продаваха на безценица сноповете рози и освобождаваха площада от многоцветния уханен килим на сергиите си.