Морис Дрюон - Лилията и лъвът

Джанино за пръв път чуваше някой да го нарича „Величайши господарю“ и зина от удивление, още по-стъписан, отколкото от целуването на крака му.

И така, когато почувствувала, че наближава смъртният й час, Мари дьо Кресе извикала край леглото си един монах августинец от съседния манастир, брат Журден Испански, и се изповядала пред него.

Мисълта на Джанино се връщаше към първите му спомени… Той си представяше стаята в Кресе и майка си, руса и красива… Тя е умряла преди девет години, а той нямаше представа. А ето че сега се оказва, че не била негова майка.

Брат Журден по искане на умиращата записал изповедта й, която разкривала изключително важна държавна тайна и не по-малко изключително престъпление.

— Ще ви покажа изповедта, както и писмото на брат Журден. И двата документа са у мен — заяви Кола де Риенци.

Трибунът говори цели четири часа. Не можеше да бъде по-кратък, за да уведоми Джанино за събития, станали преди четиридесет години и съставляващи част от историята на Френското кралство: смъртта на Маргьорит Бургундска, повторната женитба на Луи Х за Клеманс Унгарска.

— Баща ми е участвувал в посолството, отишло да вземе кралицата от Неапол. Много пъти ми е разказвал. Бил от свитата на някой си граф дьо Бувил…

— Граф дьо Бувил ли казвате? Всичко се потвърждава!

Това е същият Бувил, който бил назначен за пазител на утробата на кралица Клеманс, вашата майка, най-благородни господарю, и който отишъл да доведе дамата дьо Кресе от манастира, за да ви кърми. Тя е разказала точно това.

Докато трибунът говореше, неговият посетител имаше чувството, че губи разсъдъка си. Всичко се беше обърнало с главата надолу. Сенките ставаха светли, денят ставаше черен. Джанино често принуждаваше Риенци да се връща назад, както повтаряме от началото някое по-сложно изчисление. Той научаваше наведнъж, че баща му не е негов баща, че майка му не е негова майка и, че истинският му баща, един френски крал, убил първата си съпруга, на свой ред умира убит. Самият той не беше вече млечен брат на умрял още в люлката френски крал, а самият този крал, мигом възкръснал.

— Винаги са ви наричали Жан, нали? Кралицата, вашата майка, ви дала това име, защото била положила обет. Жан или Джовани, на галено Джанино… Вие сте Жан I Посмъртни.

Посмъртни! Злокобно име, дума, която извиква представа за гробище и чуят ли я тосканците непременно правят рога с лявата си ръка.

Внезапно граф Робер д’Артоа, графиня Мао, тези имена от славните спомени на баща му… не, не на баща му, така де, на другия, на Гучо Балиони… изплуваха в разказа на трибуна като изпълнители на страшни роли. Графиня Мао, която отровила бащата на Джанино, да, бащата, крал Луи!… намислила да погуби също и новороденото.

— Само че граф дьо Бувил, много благоразумен, сменил детето на кралицата с детето на дойката, което впрочем също се казвало Жан. Именно то било убито и погребано в Сен Дьони…

Дълбокият душевен смут на Джанино се засили, защото той не можеше така бързо да отвикне, че е Джанино Балиони, детето на сиенския търговец, и сякаш му съобщаваха, че е престанал да диша на пет дни и целият му живот по-късно, всичките му мисли, действия, дори тялото му са били илюзия. Той почувства че изчезва, че се изпълва с мрак, че се превръща в собствения си призрак. Къде беше истинският! Под една плоча в Сен Дьони или пък тук, в Кампидолио?

— Понякога тя ме наричаше: „Мой малък принце“ — прошепна той.

— Кой ви наричаше така?

— Майка ми… искам да кажа дамата дьо Кресе… когато оставахме сами. Мислех, че това е просто гальовна дума, майките във Франция обичат да наричат децата си с разни имена.

И целуваше ръцете ми, и плачеше… О! Колко много неща си спомням!… И пенсията, която изпращаше граф дьо Бувил, поради която в дните, когато я получавахме, вуйчовците ми, брадатият и другият, бяха по-мили с мен.

Какво ли беше станало с всички тези хора? Повечето бяха измрели и то отдавна: Мао, Бувил, Робер д’Артоа… Братята Кресе бяха посветени в рицарство в деня на битката при Креси и крал Филип VI бе съчинил една игрословица по повод сходството в имената.

— Сигурно вече са доста стари…

Но в такъв случай, щом Мари дьо Кресе не е искала да види вече Гучо Балиони, това не е било от ненавист, както той твърдеше горчиво, но за да остане вярна на клетвата, която насила са й били изтръгнали, поверявайки й малкия спасен крал.

А може би и от страх, да не би да накажат било нея, било мъжа й, обясни му Кола де Риенци. Защото те са били женени тайно, но действително от един монах. Тя и това казала в изповедта си. А един ден Гучо ви е отвлякъл, когато сте били на девет години.