Морис Дрюон - Как един крал погубва Франция

Здесь есть возможность читать онлайн «Морис Дрюон - Как един крал погубва Франция» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Как един крал погубва Франция: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Как един крал погубва Франция»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Великите хора се проявяват в трагичните моменти от историята, но причинителите на тези трагедии са посредствените личности.
В началото на четиринадесетото столетие Франция е най-могъщото, най-гъсто населеното и най-активно християнско кралство — страхуват се от война с нея, тачат мнението й, търсят закрилата й. И човек би могъл да помисли, че за Европа е настъпил френски век.
Коя е причината четиридесет години по-късно същата Франция да бъде сразявана по бойните полета от една петорно по-малобройна нация, благородничеството й да се разедини, буржоазията да се разбунтува, народът да изнемогне под прекалено тежките данъци, провинциите да се откъснат една от друга, скитнически банди да я подлагат на опустошения и злосторничество, властта да загуби всякакъв престиж, монетите да бъдат обезценени, търговията — парализирана, а нищетата и несигурността да царуват навред? На какво се дължи нейната разруха? Кое предизвика обрата в съдбата й?…

Как един крал погубва Франция — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Как един крал погубва Франция», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Знаете ли за колко дни стигнах от Авиньон до Брьотьой в Нормандия, когато трябваше да отида при крал Жан по времето на онази безразсъдна обсада? Отгатнете… Не, синко; по-малко. Тогава тръгнахме на двадесет и първи юни, денят на слънцестоенето, и то съвсем не рано сутринта. Вие знаете или по-скоро не знаете как става потеглянето на един нунций, по-точно на двама — нали тогава бяхме двама… В такива случаи е редно след литургия всички кардинали да придружат заминаващите на една левга извън града; и всеки път се струпва голяма тълпа, която върви отзад или наблюдава от двете страни на пътя. Върви се бавно, за да се придаде по-голяма тържественост на шествието. После всички спират, кардиналите се нареждат по старшинство и пратеникът се сбогува с всекиго поотделно. Разбирате, че цялата тази церемония продължава доста след зазоряването… Тръгнахме, значи, на двадесет и първи юни. И на девети юли бяхме в Брьотьой. Осемнадесет дни. Никола Капочи, моят колегат се разболя. Трябва да призная, че го бях поразтърсил, изнеженото синче. Дотогава никога не беше пътувал с такъв ход. Но затова само седмица след това моят доклад за първата среща с краля, пратен по няколко конника, се намираше в ръцете на Негово преосвещенство.

Този път няма защо да бързаме толкова. Така или иначе, денят през този сезон е кратък, макар че за щастие случихме доста меко време… Не съм запомнил ноември да е бил толкова топъл в Перигор, както е днес. Какво слънце имаме само! И все пак рискуваме времето да се развали, когато се отправим към северната част на кралството.

Предвидил съм пълен месец за пътуването, така че с божия воля да бъдем в Мец за Коледа. Не, сега не бързам както миналото лято, защото въпреки усилията ми войната е факт, а крал Жан — пленник.

Как можа да ни стигне подобна злочестина? О, не сте единственият, който недоумява, племеннико. В цяла Европа се чудят не по-малко от вас и в последните месеци обсъждат причините и поводите за това… Нещастията на кралете идват отдалече и често това, което хората смятат за случайност в съдбата им, е плод на тяхната фатална природа. И колкото са по-големи нещастията, толкова по-дълбоки са корените им.

Тази история я знам в подробности… я придърпайте към мен завивката… и мога да кажа, че я очаквах. Предчувствувах, че някакъв страшен поврат, някаква голяма разруха ще порази краля и уви, цялото кралство. Ние в Авиньон трябва да знаем всичко, което се отнася до двора. Всички интриги, всички заговори стигат до ушите ни. Ако се замисли брак, ние сме уведомени преди самите годеници: „В случай че еди-коя си принцеса от дадена династия може да се свърже с принц едикой си от някоя друга, дали Негово преосвещенство ще позволи?“… При всяка сделка ни пращат посланици от двете договарящи страни; за всяко престъпление идват да искат опрощение… Канцлерите на кралете и принцовете, както и повечето им законоведи, са хора на църквата…

От осемнадесет години династиите на Франция и Англия са в открита война. Коя е причината за това? Претенциите на крал Едуард за френската корона, да, разбира се! Това е претекстът, и то, признавам, добър юридически претекст, защото може да се разисква до безкрайност; но той далеч не е единственият и истински повод. Да вземем открай време зле определените граници между Гийена и съседните графства, като се започне с нашия Перигор или неясните описи, в които феодалните права се застъпват; трудностите в отношенията между васал и сюзерен, когато и двамата са крале; съперничеството в търговията и на първо място в тази на вълна и платове, което доведе до скарване за Фландрия; прибавете, че Франция винаги е поддържала шотландците, а те представляват постоянна заплаха от север за английския крал… Войната не избухна в резултат на една-единствена причина, а на двадесет, които тлееха като жарава в мрака. На всичко отгоре Робер д’Артоа, опозорен и изгонен от кралството, отиде в Англия да раздухва още повече огъня. Папата, тогава Пиер Роже или Климент VI, се погрижи да бъде направено всичко, за да предотврати тази нежелана война. Проповядваше компромиси и отстъпки от двете страни. И той изпрати легат, който впрочем бе не друг, а настоящият папа, кардинал Обер. Опита се да издигне отново идеята за кръстоносен поход, в който трябваше да участвуват двамата крале с благородничеството си. Това беше добро средство да отклони военолюбивите им стремежи с надеждата да възстанови единството на християнския свят… Вместо поход — битката при Креси. Баща ви бе участник в нея и ви е разказал за това поражение…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Как един крал погубва Франция»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Как един крал погубва Франция» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Как един крал погубва Франция»

Обсуждение, отзывы о книге «Как един крал погубва Франция» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x