Морис Дрюон - Как един крал погубва Франция

Какви са онези покриви там? А, да, абатството Шансьолад в долината Борон, познах го… Естествено първия път бях прекалено млад. Тридесет и три годишен — възрастта на Христос; в Авиньон вече говореха за това, щом се разбра, че Йоан XII… боже, съхрани душата му в светлите си селения… е на смъртно легло. Но кардиналите нямаше да изберат най-големия младок сред своите събратя, и признавам, че това беше разумно. За такъв пост е необходим опитът, който придобих впоследствие.

Все пак и тогава съм знаел немалко неща, щом не съм се главозамайвал с празни илюзии…

Погрижих се, щото сред италианците достатъчно убедително да бъде разпространен слухът, че никога, никога френските кардинали няма да гласуват за Жак Фурние и по този начин бързо успял да спечеля гласовете им за него и той бе единодушно избран. „Избрахте едно магаре!“ — ни извика той за благодарност веднага щом произнесоха името му. Знаеше си недостатъците. Е, не магаре, но не и лъв. Добър генерал, който начело на ордена Шартр бе съумял да си извоюва авторитет. Но прекалено дребнав, придирчив, пристрастен, за да ръководи целия християнски свят. В крайна сметка неговите преустройства причиниха повече вреда, отколкото полза. Но затова пък при него можехме да бъдем напълно сигурни, че светият престол няма да се върне в Рим. По този въпрос той беше стена, канара… а това беше най-важното.

Втория път, на конклава през 1342… Ах, тогава всички шансове биха могли да бъдат на моя страна, ако… ако Филип дьо Валоа не бе пожелал да издигне своя канцлер, руанския архиепископ. Ние, перигорците, винаги сме били покорни на френската корона. Пък и как щях да продължа да оглавявам френската партия в конклава, ако бях дръзнал да се противопоставя на кралската воля? А Пиер Роже беше велик папа, безспорно най-добрият от всички, на които съм служил. Достатъчно е да си спомним как се преобрази Авиньон при него, какъв дворец построи тук, внушителния приток на книжовници, учени и художници… Освен това той успя да купи Авиньон. Тази сделка я направих с неаполитанската кралица; с чиста съвест мога да кажа, че това е мое дело. Осемдесет хиляди флорина — нищожна сума, колкото една милостиня. Кралица Жана не се нуждаеше толкова от пари, колкото от индулгенции за последователните си бракове, без да става дума за любовниците й.

Сигурно са подменили амунициите на впряга. Носилката се тръска повече от обикновено. Все така е, когато тръгна на път… Та оттогава божият викарий престана да се чувствува като наемател, както когато сядаше на крайчеца на несигурен трон. А какъв двор имахме — цял свят ни подражаваше. Всички крале се стичаха тук. За да бъдеш папа, не е достатъчно да си добър свещенослужител — трябва да умееш и да царуваш. А Климент беше голям дипломат; вслушваше се драговолно в съветите им. Ех, морската лига, която включваше Източната империя, кипърския крал, венецианците, хоспиталиерите… 1 1 Религиозна секта, основана в Палестина през XII в. (Б. пр.)

Очистихме Гръцкия архипелаг от варващината, която го бе заляла, и щяхме да направим още повече. Но настъпи тази безсмислена война между френските и английските крале — питам се дали някога ще свърши, — която осуети замисъла ни да върнем Източната църква в лоното на Римската. После дойде чумата… и смъртта на Климент…

Третия път, на конклава преда четири години, ми попречи произходът ми. Сторих им се, изглежда, прекалено голям благородник, а току-що бяхме имали такъв. Представете си — аз, Ели дьо Талейран, наричан перигорски кардинал, — та моят избор би бил обида за бедните. От време на време църквата внезапно я прихваща пристъп на смирение и обезличаване. И това нищо не й струва. Да махнем украшенията, да скрием одеждите, да продадем златните потири и да започнем да раздаваме тялото на Христа в гаванки за две су, да се облечем като просяци, и то колкото може по-мръсни, така че никой да не ни тачи, най-напред самите просяци… Много ясно! Защо ще ни почитат, щом сме се направили подобни на тях? И най-накрая самите ние вече да престанем да се уважаваме… Кажете го на ревностните привърженици на смирението и те ще ви сложат Евангелието под носа, сякаш само те са го чели, и ще ви проглушат ушите с яслата между вола и магарето, с работилницата на дърводелеца… Да бъдем като нашия спасител Исус… Но къде е сега Христос, мили пустословни отчета? Не седи ли отдясно на Отца, не се ли е слял с неговото всемогъщие? в ореол на величие сред светлината на звездите и небесната хармония? Не е ли господар на света сред легиони от ангели и блаженопочивши? Кое ви дава право да решавате кой от двата образа на Христос трябва да бъде представян на верующите във ваше лице — дали краткотрайният му земен път, или неговата всевечна слава?