Васил Друмев - Нещастна фамилия

Вълко, който такожде се биеше с кърджалиите, като видя, че къщата му гори, спусна се заедно с Рада да унищожи този пагубен за цял Преслав огън. Но едвам той се приближи до къщата си, и десет яничарина го улавят и свързват. Рада се спусна да отърве мъжа си, но и нея улавят и я свързват.

Наскоро Велико и Стоян довтасват на помощ, но Емин се явява пред тях още с други десет яничарина, улавя ги и ги свързва.

— Да идем сега в Шумненския балкан — каза им той и ги поведе.

Тежко и горко на преславци! Те останаха само с Владя, а Велика и Стояна нямаше вече сред тях!

Кърджалиите, като видяха, че сред Преслав избухна огън, приеха мъжество и с по-голяма сила нападнаха на преславци. Малко остана преславци да се победят, но грозният Владев глас и неговът широк нож, който се лъщеше между кърджалиите, сякаш че им даде нови сили и те принудиха кърджалиите да бягат… Но, уби! Това беше само там, дето се нахождаше Влади… На другия край на Преслав кърджалиите надвиха и влязоха в Преслав. Влади се спусна и към нея страна, но той още не беше се доближил и заведнъж се спря, издигна нагоре ръцете си и каза:

— Боже! Какво гледам аз? Жени и деца се бият с кърджалии!

И наистина жените с дълги сопи се защищаваха от кърджалийските ножове, а децата хвъргаха камъни на кърджалиите. Владевата сестра — Петя — стоеше с неустрашимост пред отчаяните жени; тя приличаше на амазонка. На главата й се развяваше червен месал, а дясната и ръка въртеше широк нож, който често се впиваше в сърцата на безчеловечните кърджалии.

— Братко! — извика тя, като загледа брата си. — Върви помагай, че аз се уморих… Ско…

Тя не можа да свърши тази дума „скоро“ и безчеловечният кърджалия заби в гърдите й широк нож и тя падна…

Влади и няколко други момци-преславци, като видяха, че Петя падна мъртва, изкрещяха от удивление и с голяма ярост се спуснаха връх кърджалиите… Но напразно! Кърджалиите вече влязоха в Преслав…

Малко по малко оглушителният шум начна да се смалява и най-подир съвсем утихна. Преслав стана на пепел! Всичките преславци погинаха!… А кърджалиите, които бяха многочислени, останаха твърде малко, и то почти всичките изранени…

След един час над Преслав се показаха до 15 мина яничари, между които имаше и четири мина свързани българи. Това беше Емин със своята дружина, а свързаните бяха: Вълко, Рада, Велико и Стоян.

— Вижте сега какъв е Преслав — каза Емин на своите жертви, като показа към Преслав.

Вълко, жена му и синовете му, като погледнаха към Преслав, заляха се със сълзи и седнаха на колена. Те не думаха нищо, но сълзите им показваха, че те чувстват голяма жалост… И можеха ли да не чувстват жалост, като те видяха, че тяхното любимо село Преслав е станало на пепел?

— Уби! — извика Вълко, като изпусти много тежко въздишание. — Няма вече Преслав!… Немилостива ръка и него изтреби!

— И Влади заедно с татка си и сестра си погина от кърджалийските ножове! — каза Стоян с много нажален глас.

— Бог е милостив! — извика Вълко и отправи умоляющ поглед към небето. — Той не ще ни остави!… Нашите врагове само телата ни ще умъртвят, а душите ни ще отидат при него, за да се наслаждават във вечна слава… Бъдете спокойни, деца — продължи той, като видя, че жената му и децата му начнаха да плачат по-силно, — нас ни чакат тук люти, но минутни мъки, а там (и той посочи към небето), там — милост и благодат божия!… На бога било тъй угодно…

При тези думи Емин се приближи до него и като запуши устата му, рече:

— Не е на бога тъй угодно — а нам.

— Емине! — страшно извика Велико и като стана, понечи да измъкне Еминовия нож… Но, уви! Неговите ръце бяха вързани!

— Полека! — извика Емин с насмешлив глас и удари Велика тъй силно, щото той малко остана да падне. После Емин начна да мушка жертвите си с една сопа и да ги кара напреде си, като им думаше:

— Бърже, бърже вървете, че още малко остана да идете на онзи свят… Вий ще умрете с ужасни мъки.

Вълко, жена му и синовете му вървяха си мирно, като агнета на заколение; те бяха уверени, че ще ги убият, и защото чувствуваха себе си невинни, те отиваха с готовност към грозната смърт, като славеха и благодаряха бога.

Слънцето приближаваше да заседне, когато Емин със своите жертви се спря на това страшно място, на което бяха и през онази нощ, в която Влади с дружината си освободи Вълковите синове.

— Тук ще бъдат гробовете ви — рече Емин на Вълка, като му показа на един дълбок, почти непроницаем трап.

Вълко само се усмихна и нищо не продума.